— Да спечеля осемстотин хиляди само за да си почеша езика шест часа? Ей, страшен си, Жека! Готов съм да започна още днес. За успехите ни в дърдоренето! — Добринин вдигна чашката си и я гаврътна.
— Тогава да пристъпим към тегленето на жребия.
Шахнович извади списъка, молив и един празен лист, който накъса на няколко парчета. Написа на листчетата номера, смачка ги на топчета и ги хвърли в една празна чаша.
Настя Каменская почти не мигна през нощта, борейки се безуспешно с обзелата я тревога. Нещо се заплиташе около нея. Първо, оня рус красавец в бара, а и през това време някой е влизал в стаята й. Обикновен крадец? Глупости, нейният външен вид напълно отговаря на благосъстоянието й, човек трябва да е сляп, та като погледне фланелките и пуловерите й, да заподозре, че в стаята й има нещо що-годе ценно. Какво са търсили тогава? И дали младежът от бара има връзка с това? Защото е ясно, че той не е оттук-оттам.
А, от друга страна, може би тя търси под вола теле? Настя се измуши изпод одеялото, дошляпа боса до банята, където на стената бе окачено огледало в цял ръст, и критично се заразглежда. Фигурата й е красива, пропорционална, с краката си спокойно може да се гордее. Косата й е гъста, права, дълга, ако я разреше с четката и я разпусне, ще се разлее като лъскав воал по раменете и гърба й. Вярно, цветът й е някак неопределен, ни риба, ни рак, нито пепелява, нито тъмноруса. Правилни черти на лицето, прав нос, много светли очи. Но кой знае защо, всичко това заедно не прави впечатление. Може би защото у нея няма вътрешен огън, страст, живот? Затова и мимиката й е вяла, и походката й е тежка, и няма желание да облича модни дрешки и да се гримира. Хлад владее душата на Настя. Вечен лед и огромна скука. Интересува я само интелектуалната работа. Като дете и младо момиче беше щастлива само когато се занимаваше с математика или чужди езици. Дори завърши физико-математическа гимназия, но въпреки това записа право, макар че Льошка, верният приятел и съученик, положи какви ли не усилия да я разубеди. Той остана верен на математиката и вече е доктор на науките. А тя изпитва удоволствие от работата си, хобито й е да анализира и да решава задачи. Разбира се, това не я прави по-женствена. Но какво да прави, като всичко друго й е безинтересно! Не може дори да се влюби както трябва, така да се влюби, че краката й да се подкосяват, а сърцето да замира. Тези неща й навяват скука…
Ами ако е обидила незаслужено онзи блондин? Ами ако той, не щеш ли, се е вгледал в бледата й красота и наистина е искал да я ухажва без никакви задни мисли? Още повече че усмивката, с която тя го ослепи, наистина си беше разкошна, изигра я много старателно. Ами възрастта? Той е на около двайсет и пет — двайсет и седем, а тя — на трийсет и три, но с анцуга и с косата, хваната на опашка, изглежда много по-млада. Сигурно трябваше да се държи по-внимателно с него. Но, от друга страна… Нали някой е претърсвал стаята й, и то точно докато онзи я будалкаше в бара. Едва ли е станало, докато обикаляше сградата за процедури и търсеше часовника. Настя много добре си спомняше, че преди да тръгне за бара, отвори тълковния речник на Уебстър, за да потърси една дума, и сложи дългата правоъгълна гума точно под реда с думата, за да се върне към нея още веднъж. А когато оглеждаше стаята, гумата беше поставена също така грижливо, точно под реда, само че редът беше друг, малко по-надолу. Под омонима на онази дума: наглед същата, но с друг смисъл.
Интересно, дали бяха влезли през вратата или през балкона? Утре сутринта ще трябва да попита Регина Аркадиевна, може да е чула нещо. Не, реши Настя, трябва да изхвърля всичко това от главата си и да си почивам. Нямам нищо за крадене, не може да представлявам интерес за някого, тъй че не е нужно да се затормозявам с глупости.
Това беше втората й грешка.
Ден четвърти
Когато се събуди сутринта, Настя реши да започне нов живот, а същевременно да провери на практика теорията, че битието определяло съзнанието. Казват, че актьорите понякога толкова се вживявали в ролята, че започвали да мислят и чувстват като персонажа, който играят в момента. „Ще се опитам да бъда ЖЕНА — мислеше си тя — и може би това поне малко ще разтопи леда, който ме е замразил цялата отвътре, от който душата ми зъзне.“
Преди да тръгне за закуска, тя почерни белезникавите си вежди и мигли, лекичко начерви устните си, облече ярка фланелка, а върху нея — не горнището на анцуга, а дълъг черен пухкав жакет, на чийто фон разпуснатата й светла коса изглеждаше почти платинена. Повъртя в ръцете си флакона „Клима“ и го върна на мястото му: беше чела някъде, че да се парфюмираш преди закуска е признак за лошо възпитание.