- Защо просто не ми повярва?
- Защото знаех, че ще свърши точно така: с оръжия, кръв и смърт.
Тя протегна ръка и избърса една сълза от бузата му, размазвайки и малко кръв заедно с нея. От нейните очи също закапаха сълзи.
- Няма да правя повече така - каза Филип.
- Знам.
Тя наведе глава и го притисна към утробата си.
- Искам само да се прибера у дома.
- Не. Не може. Вече не може да се прибереш при мен. Трябва да заминеш за дълго време. Всичко е организирано.
Тя го погали по косата и го целуна по главата. Спомни си миризмата му като бебе, усещането за косицата му в кожата си, тихото му дишане, докато спеше. Размекваше се. Всички жени се размекват, когато става дума за синовете им.
Тя го пусна и отстъпи назад.
- Сбогом, Филип.
- Майко...
Тя се обърна и се отдалечи. Едва що направила три крачки, отекна изстрел. Тя не се обърна. Не искаше да видят лицето ѝ. Не искаше да видят майчината ѝ слабост.
Ако беше по-силна, сама щеше да го убие.
95.
Със съдействието на Дейвид Фериър полицията вече разполагаше със списък на собствениците на автомобилите, гостували на Кърк и Сали Бъкнър. Започна серия от арести.
Вдовиците на Ричард Франклин и Самнър Чейз бяха отведени в различни стаи за разпит и посъветвани от адвокатите си засега да не говорят, въпреки че София и Джеси нямаха нужда някой да им го казва. Те знаеха, че единствената им надежда е да мълчат. Нямаха намерение да признават нищо, освен да потвърдят, че е имало събиране у семейство Бъкнър в Търнинг Лийф, и да настояват, че нямат никаква представа как съпрузите им са се озовали в дома на Тоби Тейър.
Задържани бяха Арт, Джийнет и Брайъни Монтагю, които създаваха достоверно впечатление за невинност. Версиите им бяха сходни с тези на София Франклин и Джеси Чейз: събрали се заради смъртта на далечна роднина. Даже бяха подготвили и име: Елиз Барлоу, починала неотдавна в северната част на щата Ню Йорк, заобиколена само от няколко полудиви котки. Тялото ѝ още чакало в моргата.
Мадлин и Сали ги бяха предупредили, че този ден може да дойде, и всички бяха добре подготвени. Неуспешният опит за убийство на Тоби Тейър създаваше проблеми за София и Джеси, но нищо не свързваше инцидента с останалите. Възможно бе някои или дори всички от задържаните за разпит да се разминат, макар и на косъм, с нарастващата купчина трупове, ако не беше Стивън Лий.
Стивън Лий имаше пептична язва, която не се повлияваше от медикаменти и още повече се влошаваше от обилните количества кофеин, алкохол и тютюн, които той поемаше. Налагаше се да се оперира. Заради неразположението му обаче някъде в автоморгата още се мотаеше един „Олдсмобил Фиренца“ от 1982 година, общопризнат за един от най-калпавите автомобили от 80-те, чиято репутация нямаше да стане по-добра от наличния в багажника труп на Джейкъб Еклънд. Някъде другаде, пресовани в различни кубчета метал, се намираха остатъци от ДНК на някои от нещастниците, минали през ръцете на Стивън Лий през последните години, включително на покойната, непрежалена любовница на Ричард Франклин, Луси Мосман. Вероятно трябваше да намери начин да се отърве от тях, но по някаква странна причина му беше приятно да се въргалят наоколо. Възприемаше ги едновременно като мемориал и витрина с трофеи.
В мига, в който видя ченгетата, Стивън Лий изпадна в паника и се опита да избяга.
С все язвата си.
А когато се свлече на земята, откри стрелба. В последвалата престрелка загина само един човек и той бе Стивън Лий. Тялото му се заклещи между два автомобила.
Единият беше „Киа Конкорд“.
Другият беше „Олдсмобил Фиренца“ от 1982 година.
Пак полиция. Пак разговори с Мокси Кастин и специален агент Рос в Ню Йорк. Паркър беше разпитан как така се е озовал в къщата на Дон Раут. Каза им за обаждането от Елдрич. Чак тогава осъзна, че никой не е уведомил стареца за смъртта на сина му. Когато му се отвори свободна минута, той реши сам да го направи, но никой не вдигаше.
„Може би вече знае“, помисли си Паркър.
Паркър не скри нищо от полицията, защото всъщност нямаше почти нищо за криене. Рядко се бе озовавал в такава ситуация. Беше свикнал да говори уклончиво, да премълчава и да лъже. Възможността да бъде относително честен го безпокоеше.
Валеше суграшица, която бавно се обръщаше в сняг. Тялото на Колекционера още лежеше на земята, покрито с чаршаф, докато най-после решиха, че е време да го откарат. Паркър го проследи с поглед. В крайна сметка полицаите сметнаха, че той също може да си върви, но Паркър не бързаше да си тръгне. Струваше му се, че се е провалил. Беше заобиколен от парченцата на пъзела, но не можеше да ги сглоби в едно цяло. Още не знаеха къде е Еклънд. Мишел Сулиер беше мъртва. Поне Тоби Тейър беше жив. А семейство Бъкнър - домакините на съзаклятническата среща, която беше завършила с четири трупа или дори пет, ако този на Мишел Сулиер също бе свързан с тях - просто бяха изчезнали от радара.