Крепостта се бе сринала. Писъците бяха заглъхнали.
Питър Маг стоеше сам насред развалините, заобиколен от Опустелите. Над тях кръжеше ангелът - толкова огромен, че човек можеше да зърне само части от него над дупката в облаците. Питър Маг вдигна ръце към небето и извика името на съществото, което го беше предало. Опустелите протегнаха ръце към него и духът му пламна.
Тейър отмести поглед. Опита се да се отскубне от ръката на момичето, но тя не го пускаше.
- Искам вече да се върна - каза той.
не можеш
- Защо?
знаеш защо
Да, знаеше. Знаеше го още откакто тя го повика, но не искаше да го признае.
- Не успях да се сбогувам с жена си и децата си.
съжалявам
Така беше. Наистина съжаляваше.
ела с мен
ще те заведа при морето
98.
Съмна се. Кърк се събуди от някакво бръмчене. Помисли, че може да е моторна шейна, но не видя нищо през прозореца. Огънят беше утихнал, но още топлеше стаята. Сали сигурно беше хвърлила нови дърва през нощта. Трябваше да го оставят да угасне сам. Не можеха да рискуват някой да забележи дима.
Сали седеше в единия ъгъл на стаята, подпряла брадичка на коленете си, загледана безмълвно в проясняващата светлина зад завесите. Кърк се опита да я заговори, но тя не откликна и той се отказа. Претърси фризера на Еклънд и намери един хляб, корав като тухла, и парче бекон. Размрази ги в микровълновата и се зае да приготви закуска. Междувременно направи кафе и пусна радиото. Помисли си, че по-късно може да иде до града и да потърси интернет връзка. Важно бе да разберат точно колко са загазили.
Музиката свиреше съвсем тихо. Над къщата прелетя птица - достатъчно голяма или достатъчно ниско, за да чуе шума от крилата ѝ. Не знаеше много за дивата природа, но бяха в гората и вероятно наблизо имаше грабливи птици. Може би беше орел. Никога не беше виждал свободен орел, само в зоопарка.
Замисли се какво ще стане, ако Сали не излезеше от ступора. Не можеше да я влачи като зомби със себе си. Ако искаха да оцелеят, и двамата трябваше да бъдат нащрек. Може би заради вкуса на кафето, може би заради аромата на пържения бекон, но започваше да се надява, че все пак ще избягат. Елинър вече я нямаше, другите вероятно също; поне това бе успял да разбере от Сали. Може би най-после всичко бе свършило и онова, което бе погълнало Елинър и останалите, щеше да се задоволи с тях. Със старите Братя бе свършено, но Кърк и Сали още бяха тук. Бяха живи. Можеха да започнат начисто.
Беконът беше почти готов, а двете филийки размразен хляб тъкмо бяха изскочили от тостера. Той си доля още кафе, наля една чаша и за Сали и раздели храната в две чинии. Ако се наложеше, щеше да я накара да яде насила. Щеше да я храни като дете, като птиче.
Кърк влезе в дневната. Одеялото лежеше захвърлено на пода, а Сали не се виждаше никъде. Погледна в банята и в странната пристройка отзад, но и двете бяха празни. Отиде до входната врата на бунгалото и се опита да я отвори. Нещо тежеше от другата страна. Дръпна по-силно и този път вратата леко се открехна, колкото да види какво става отвън.
Сали беше коленичила на земята. Беше свалила блузата си и увила единия ръкав около врата си, а другия беше завързала за декоративната метална скоба в средата на вратата, след което бе използвала собствената си тежест, за да затегне примката. Лицето ѝ имаше червеникавоморав цвят, а езикът ѝ висеше от устата. Кожата ѝ още бе топла.
Кърк понечи да развърже ръкава от вратата с надеждата да я съживи, но се спря. Дори да успееше да свести Сали, не можеше да я закара в болница. Ако избягаше и се обадеше за линейка по пътя, щяха да блокират всички шосета.
Кърк застана над сестра си. Запря единия си крак от вътрешната страна на вратата, сложи ръце върху раменете ѝ и силно ги натисна. Стори му се, че чу звук, но може и да грешеше. Дори да беше така, успокояваше се той, вероятно не беше признак на живот, а последно издихание.
Той се върна в кухнята, намери нож и преряза примката. Завлече тялото ѝ в дневната и го остави на пода. След малко размисли и я покри с одеяло. После отиде за последно в кухнята. Хапна малко хляб с бекон и зави остатъците в кухненско фолио за по-късно. Намери един термос и го напълни с кафе. Накрая събра, каквото намери и му се стори полезно - няколко книги, швейцарско ножче, два-три пуловера и ризи, едно палто, дънки, които му бяха само малко по-дълги, и ги натъпка в един голям сак. Остави го до вратата и погледна тялото на Сали. Нямаше смисъл да си губи времето, за да я зарови. Беше почистил, доколкото можеше, но ако дойдеше полиция, веднага щяха да разберат по огъня, че е имало някой тук. Един труп повече или по-малко нямаше да бъде от голямо значение.