Той я отвори. Вътре имаше снимки. Някои бяха негови, но повечето на дъщеря му и всичките до една направени през последните два месеца.
Десет минути по-късно Паркър се върна в дневната. Кърк Бъкнър седеше на пода до стената в почти същата поза като жена си предишната вечер и като че ли се стремеше да гледа където и да е, само не към трупа ѝ.
- Това е било на Джейкъб Еклънд - каза Паркър.
- Не знам за какво говорите.
- Аз не съм ченге. Нищо, което кажете тук, няма да важи в съда. Засега всичко е между нас. Ще опитам пак: Джейкъб Еклънд. Намерили са тялото му в автоморга, собственост на ваш роднина.
- Нямам нищо общо с това.
- Вие ли го убихте?
Кърк го погледна в очите.
- Не.
Паркър му повярва.
- Ако полицията намери този лаптоп, колкото и да отричате, все едно. Той ви свързва с Джейкъб Еклънд.
Бъкнър изглеждаше озадачен. Отвори уста да каже нещо, но после я затвори пак. Може да беше много неща, но не и тъп. Достатъчно беше загазил и без това. Притежанието на лаптопа щеше да утежни още повече положението му.
- Никакъв лаптоп не помня - каза той.
Паркър стана и излезе от къщата. Когато се върна, лаптопът вече не беше у него.
А полицията беше на път.
101.
Стаята, в която се бе състояла първата среща на Майка и Филип, беше напълно празна, също като останалата част от сградата. Само Майка беше там. Тя изслуша Паркър, без да го прекъсва, докато ѝ разказваше каквото знае или каквото искаше тя да знае. Наясно бе, че премълчава някои подробности. Не би и очаквала друго. Ако в изминалите събития се криеше по-дълбока истина, тя се съмняваше, че дори Паркър я осъзнава докрай. Въпреки това бе впечатлена, че той се бе върнал и бе направил жеста да даде някакво обяснение, било то частично и незадоволително.
- История с духове значи - каза тя накрая.
- Може би.
- А вие вярвате ли в духове, господин Паркър?
- Само в свои собствени, но това е без значение. Те вярват и цялото това насилие е резултат от тази вяра.
Майка кимна.
- Значи въпросът е приключен. Бих искала да възнаградя усилията ви.
- Не искам парите ви.
- Защото мислите, че са мръсни ли?
- Защото знам, че са мръсни.
- Имате някои много старомодни схващания, господин Паркър.
- Надявам се, че е така.
Той се надигна да си върви.
- Не ме попитахте за сина ми.
Паркър я погледна. На лицето му бе изписано отрепетирано безстрастно изражение.
- Чух, че е заминал.
- Така беше най-добре.
- Сигурен съм, че много ви липсва.
- Да - отвърна Майка, - наистина ми липсва.
Същата вечер в бара на хотел „Лангам“ в Бостън специален агент Едгар Рос от Федералното бюро за разследване също употреби израза „история с духове“, но не със същата небрежност като Майка. Повече обаче го интересуваше другата нишка на историята: тази с Джейкъб Еклънд.
- Мислиш, че той е отвлякъл Клаудия Сансъм и я е държал в плен в бунгалото си?
- Не знам дали е била през цялото време там, но мисля, че е прекарала последните си дни в онази стая.
- Нямаш доказателства.
- Сигурен съм, че ако някой претърси бунгалото и околностите му достатъчно старателно, ще се намерят.
- Това ли предлагаш да направим?
- Не.
- Защо?
- Еклънд е мъртъв. Оскар Сансъм заминава за Европа, а истината няма да върне жена му. Милена Бъдни, бившата съпруга на Еклунд, има нов съпруг и три доведени деца. Истината няма да направи живота им по-лек, най-много да го съсипе.
Рос отпи от чашата си.
- Освен това - добави Паркър, - ако бъде възбудено следствие, може да се разкрие връзката между теб и Еклънд, а ти не искаш това.
- Точно така.
- А ти знаеше ли? За Еклънд и Клаудия Сансъм?
- Не.
- Подозираше ли?
- Не.
- Каква тогава е била тази толкова деликатна причина, заради която ме нае да го търся, без да обясниш защо?
- Не мисля, че е твоя работа.
- Просто съм любопитен.
- Недей. Любопитството не е винаги полезно, дори в твоята професия.
Рос допи питието си и поиска сметката.
- Що се отнася до твоя приятел, Ейнджъл - каза той, - както и очаквах, началниците ми нямат никакво желание да се застъпват официално за него, но няма да повдигнем възражения срещу запечатването на досието му. Потвърдихме го неофициално пред когото трябва в Ню Йорк и пред съдията, назначен за изслушването. Съмнявам се, че ще има проблеми.
- Благодаря ти.
- Не ми благодари. За Ейнджъл и Луис щеше да бъде по-добре въобще да не бяха попадали в полезрението ми, но всички ще трябва да преживеем последиците. Освен това се погрижих да ти бъде изплатен бонус чрез господин Кастин. Ще останеш доволен, предполагам. Чувам, че и на теб ти предстои среща в съда - нещо във връзка с дъщеря ти?