Затворих плътно капака на кутията, върнах я на мястото й и чак тогава се прибрах.
Изненадах се, че заварих у дома до кухненската мивка прибралия се преждевременно Питър по униформа.
— Питър? — рекох.
А той се извърна, при което видях мрачната му физиономия. После закрих уста да не види усмивката ми, след като забелязах, че е омацан с повръщано по цялата предница чак до чатала с нещо бяло и миризливо.
— Хубаво, хубаво! Смей се! — ухили ми се насреща той. — Това ми е за спомен от една симпатична пияна туристка в хотел „Ла Конча“. Крайно мило от нейна страна, нали? Ако се съди по миризмата, обядвала е мидена супа, не мислиш ли? Казвал ли съм ти някога какво огромно удоволствие е да си полицай в Кий Уест?
Реших набързо, че сега не е най-подходящият момент да обсъждаме предпочитанията на Питър по отношение на огнестрелните оръжия. Сигурно бе останал от младежките му полицейски щуротии през ергенлъка. И най-вече го ползва да стреля по бирени кутии с приятелите си по време на риболов.
— Чакай да донеса торба за боклук — казах, след като вонята ме удари в носа. — Всъщност няма ли да е по-добре да взема бензин за запалка и един кибрит? — засмях се.
— Какви ги приказваш, Дженийн? Нали се възнасяше колко готин съм в униформата си? — попита Питър с палав блясък в сините си очи.
Много добре познавах този негов поглед.
— Да не си посмял! — писнах и хукнах, а той се отлепи от кухненското барче и тръгна да ме гони с отворени обятия, а от ризата му капеше повръщано.
— Ела тук, Бренди. Къде си побягнала, русалке? — последва ме той на бегом в задния двор. — Хайде, кукличке, дай на татко нещо сладко. Стой там и не мърдай. Такова нещо се чисти само с гушкане.
Глава 16
Стоях на ръба на старателно подстриганата ни ливада и неволно въздъхнах, заслушана в триото от виолончело, флейта и цигулка, което изпълняваше с безупречна, болезнена прецизност „Канон в ре мажор“ на Пахелбел.
И си рекох: „Край няма тази работа“, докато сипвах в поредната висока чаша шампанско „Круг Брут“ от по двеста долара бутилката. Аристократичните сватбари, на чийто прием осигурявахме кетъринга, бяха не по-малко елегантни от кристала и се смееха и прегръщаха около подмятаните от вятъра бели покривки върху наредените по зелената морава маси.
Но дори на обръгнал в кетъринга ветеран като мен дъхът му можеше да спре от разкоша на тази сватба върху просторната поляна пред къщата музей „Хемингуей“. Прочутата сграда в испански колониален стил, която служеше за фон, бе разтворила широко кепенците си, та човек едва ли не очакваше на балкона на горния етаж всеки момент да се появи самият Папа с чаша уиски със сода в ръка и да вдигне наздравица за щастливите младоженци.
Ако трябва да съм точна, шампанското, което разливах над идеално сгънати ленени салфетки, беше „Круг“, реколта 1992 г. — годината на запознанството на фината, красива тъмнокоса двойка — той брокер на конвертируеми облигации, а тя търговец с произведения на изкуството, и двамата от Ню Йорк. Наблюдавах ги между чашите как вървят усмихнати по западния край на тучната ливада и се снимат на фона на фара на Кий Уест.
Все някой ден ще се дипломирам по английската филология, рекох си и пак въздъхнах. Но дотогава нищо не ми пречи да прекарвам времето си в този сватбен свят, където винаги е събота следобед и царува класическата музика, пукотът от отварянето на бутилки шампанско, звънът на кристалните чаши с пенливата течност, изящният порцелан и слоновата кост и вечно сините небеса.
Безспорно още по-приятно щеше да ми е да съм на риба с Питър, но той от два месеца даваше плътно извънредни дежурства в съботите към някакъв специален отряд на Агенцията за борба с наркотиците. Работеше под прикритие — много опасна работа, която ненавиждах. Но пък и прекрасно познавах съпруга си. Питър беше трудолюбив полицай, държеше да блести като суперзвезда във всяко служебно отношение и знаеше как да пази и себе си, и своите другари. Ако някой трябваше да се притеснява, това бяха лошите.
— Вашата сватба беше по-хубава — каза ми моята шефка и колега на Питър Елена Карденас и ме побутна закачливо с ханша си на минаване покрай мен с табла пилешко в сусамово семе.
— Да бе, да — забелих очи. — И кое по-точно имаш предвид? Оня момент, в който Питър уж се канеше да ме хвърли във водата от пристана пред бара, или пиянското му изпълнение на „Рай, осветен от арматурното табло“?
— Труден избор — разсмя се едрата блондинка от кубински произход. — Но поне нямаше вид на човек с прът в задника, като днешния младоженец. Между другото, Тео на бара е закъсал за шампанско, а от клиенти не може да мръдне. Би ли притичала за още един кашон „Крут“ от камионетката?