Питър вдигна ръце с израз на пълно недоумение.
— Какви ги приказваш, за бога? Къде мислиш, че съм бил? На курорт в Мексико ли? На работа бях.
— Защо тогава Елена разправя, че специалният отряд на АБН се бил прибрал в Маями още преди два месеца?
— Какво ти каза? — И взе, че се разсмя. — Не стреляй, Дженийн. Цялата работа е много проста. Шефката ти Елена е може би най-добрият специалист по кетъринг сред полицаите. Но говори за неща, от които си няма и понятие. Надявам се да не си й казала, че аз все още работя за Агенцията.
— Не съм — отвърнах объркана. — Но недей да променяш темата.
— Изслушай ме само за секунда, ако обичаш. АБН само оповестиха, че се връщат в Маями. Според доверен техен информатор от отдела ни изтичала информация. Някой покварен полицай предавал сведения на разработваните контрабандисти на дрога. И именно по тази причина бях назначен лично от шефа. И трябваше да ти го съобщя. Жалко, че не го направих. Но най-важното е Елена да не разбере. Никому не казвай.
— Нима смяташ, че поквареният полицай може да е Елена?
— Казва ли ти някой, по дяволите? — сви рамене Питър и извади портокаловия сок от хладилника. — Знам само, че е от нашия отдел. Така че нямам основания да я изключвам.
— Сигурен ли си във всичко това, което ми говориш, Питър? — впих поглед в очите му. — Ама наистина ли си сигурен, че си сигурен?
— Дали съм сигурен ли? — пак се разсмя той, без да отклонява погледа си от моя. — Ей богу, ти ме смайваш, Дженийн. По-подозрителна си и от полицай. Да ти представя ли фишовете от заплатите си? Провери и телефонните ни сметки. Ако държиш, и преносим комплект за снемане на отпечатъци от пръсти ще ти донеса от службата.
— Ами аз… — подхванах и ревнах.
Питър се приближи до мен и разпери длани.
— Ръцете — нареди ми.
Подадох му ги.
— Погледни ме в очите — рече. — Ей тук. Точно така. Сега искам аз да ти задам въпрос. Как мислиш, защо се ожених за теб?
— Понеже ме обичаш?
— Така ли смяташ? Не съм ти го казвал досега, Дженийн, но онази нощ на плажа не само ти разсъждаваше сериозно дали да не сложиш край на всичко. И на мен ми беше писнало — от полицията, от Кий Уест, от хора, от купонясване. От живота може би. Всичко ми се струваше безсмислено и глупаво. — И ми се усмихна както се беше надвесил над мен. — Точно тогава стигнах до теб и те погледнах в очите. И макар да не съм стъпвал в черква от първото ми причастие, Дженийн, усетих някакво благоговение. Сякаш Господ ми беше изпратил ангел небесен. А след като те опознах и си дадох сметка колко невероятно щастливи сме заедно, се убедих, че не съм се излъгал.
— Само че не ангел, а русалка — заподсмърчах.
— Точно така — обърса Питър сълза от носа ми. — От много дълго време, а може би и изобщо, ти си първото същество, заради което наистина ми се ще да стана от леглото, да си почистя зъбите с конец и да си проверя салдото по разплащателната сметка. Разбираш ли ме? Не съм Алекс. Не съм някой задник. Всичко бих направил. Да умра даже съм готов, но да те предпазя от зло. Само ми кажи, и веднага ще драсна клечката на целия тоя скапан и изгорял от слънцето капан за туристи. Ако кажеш.
— О, Питър — плачех и го целувах. — Знам. Извинявай Моят Свети Петър. Любов моя. — И зарових лице в рамото му.
Глава 18
В петък вечер, точно седмица преди заминаването ни за Палм Бийч, седях на дивана и си правех сметката да си легна рано. В последния миг обаче реших, че ми е писнало да се пазя, затова си обух джапанките и отпраших към единствената видеотека на „Блокбъстър“ на острова, няма и на километър пеша от нас, на булевард „Норт Рузвелт“.
Питър караше две поредни смени. Регулираше движението при някакъв пътен ремонт по Презморското шосе чак на Биг Пайн Кий, така че летях соло. И понеже много повече от него си падам по класическите филми, реших да се възползвам от удалата ми се възможност да съм сама у дома, затова награбих два трилъра на Алфред Хичкок — „Птиците“ и „Север-северозапад“.
Още с първата си крачка навън натиснах „Отключване“ върху ключодържателя от колата и разпознах слабото „бийп-бийп“.
— Опа! — рекох си обаче, след като видях очуканата ми стара веспа, опряна на бордюра. Навикът е голяма работа. Нали дойдох с мотопеда, а Питър отиде на работа с новата тойота супра?
Заковах на място и объркана се облещих на ключодържателя си. Тогава защо чух да бибитка колата ни?