— А той е?
— Пак ще се обърнем към комисията по помилванията в Талахаси, но вместо Фабиана да се отметне от показанията си, ти ще запознаеш комисията с невероятната си биография. Най-вероятно ще ти се изсмеят, но както самата ти отбеляза, нямаме друг избор, по дяволите.
Представих си как ще се развият подобни събития. Дори само на Чарли да призная не беше никак леко. А сега ми предстоеше да разправя всичко наново, и то — пред губернатора на щата Флорида.
След един проточил се до безкрайност час и след трети пасианс се отправих към балкона да се обадя на Ема, но в този миг някой почука на вратата.
— Най-после пристига обядът — измърмори в полудрямка Чарли от дивана.
— Не ставай. Аз ще отворя — рекох и се запътих към вратата.
А като видях кой стои на прага, настроението ми категорично се подобри.
Отстъпих назад и пуснах покрай себе си Фабиана.
Глава 94
— Много ви благодаря, че дойдохте, Фабиана — казах. — И ви обещавам, че докато давате показания…
— Не съм променила намеренията си. Няма да давам никакви показания. Но дойдох да ви дам нещо друго — рече и извади от джоба си сгъната страница от вестник.
Разгънах я — пожълтяла страница с малки обяви от „Маями Хералд“. Дъхът ми спря, като забелязах датата в горния ъгъл: 19 юни 1993 г. От многократното препрочитане на материалите по делото знаех, че това е денят след отвличането на Тара Фостър.
— Какво означава това, Фабиана? — попитах, а окото ми продължаваше да се рее по колонките с обявите.
Фабиана взе листа от ръката ми и го обърна. При което моментално забелязах снимката най-отдолу. Група хора, седнали на трибуна до басейн с жена по неопренов костюм и някакви делфини. А под снимката, текст: „Вчера флоридчани търсеха спасение от жегата и на Аквариума в Маями“.
— На снимката ни има и двамата с Джъстин — обясни Фабиана. — Ето ни тук, на първия ред. Права бяхте. Излъгах.
Вгледах се по-внимателно в снимката. Наистина беше така. Макар и трудно, Джъстин и Фабиана можеха да бъдат разпознати сред седналите на първия ред.
— Чарли! — провикнах се и му подадох страницата. — Дръж се да не паднеш! Гледай какво има тук!
Той грабна вестника от ръката ми, погледна снимката, обърна внимание на датата.
— Йессс! — ухили се тържествуващо. — Дългоочакваният пробив!
— Достатъчно ще е да го покажете на властите, за да разобличите лъжата ми — каза Фабиана. — И те ще пуснат Джъстин, нали?
— До пускане няма да се стигне, Фабиана — отвърна Чарли. — Нещата не са толкова прости. Това тук ще ни е страшно полезно, но не отменя необходимостта да дойдете с нас в Талахаси и лично да го внесете. Ще се наложи и показания да дадете.
— Но аз категорично не желая да го направя — обяви с леден тон Фабиана.
— А защо не? — поинтересува се Чарли.
— Нина? — погледна ме Фабиана. — Може ли да си поговорим насаме?
Дадох знак с очи на Чарли да изчезва.
— Е, аз ще се поразходя из коридора — рече той.
— Не ме упреквай — замоли ми се Фабиана, след като Чарли излезе.
— Нямам такова намерение, Фабиана.
— Преди седемнайсет години забременях от Джъстин. А той каза, че не му било време да се сдобива с жена и бебе, но ако… съм го махнела, щял впоследствие да се ожени за мен. Купи ми дори годежен пръстен. И аз се съгласих. Не исках да убивам бебето си, но още по-малко исках да загубя Джъстин. И чак три месеца по-късно научих от една приятелка, че Джъстин ми изневерявал. И то не с една жена, а с няколко.
Ох, изпъшках наум. Тоя Джъстин наистина яко я беше пренебрегвал.
— Та когато след толкова години детективите ми казаха, че Джъстин си е признал за секса с Тара Фостър в затвора, повторно изживях целия ужас, омразата и болката. Затова излъгах. Исках да си го върна на Джъстин за всичко, което ми беше причинил. И сега, след толкова още време, най-малко желая да разкрия цялата тази гадост пред света. Надявам се, че ме разбираш. Да не говорим, че и на мен сигурно ще ми наложат някакво наказание за лъжливите ми показания.
— Така е, Фабиана. Но друг начин няма. Не е нужно да обясняваш подробно защо си лъгала. Достатъчно е да признаеш, че си излъгала и че Джъстин наистина е бил с теб през целия ден.
— Не можеш ли ти да свършиш тази работа? — затвори очи Фабиана.
— Няма начин, Фабиана. Давам си сметка колко трудно ще ти е да дадеш нови показания, но представи си само как ще се чувстваш, ако не се явиш и екзекутират Джъстин. Да живееш с тази болка седемнайсет години не е никак малко. Време е да се освободиш от нея.