Чарли шумно издиша, после се изправи и обърса сълзите от очите си. А аз го прегърнах.
— Значи, успяхме? — прошепна той с плаха надежда. — Нима наистина успяхме?
След минута вече стояхме прегърнати заедно с Фабиана и майката на Джъстин, а репортерите предаваха развълнувано по мобифоните си.
— Видяхте ли как излязох права, че ще помогнете на Джъстин, госпожице Блум? — каза госпожа Харис и целуна първо ръката ми, после и бузата ми. — Дори за секунда не съм се съмнявала.
— Нито пък аз, госпожице Блум — смигна ми над рамото й Чарли. — Убеден бях, че ще се справите.
Пета книга
Истината ще ви направи свободни. Освен ако не успее…
Глава 101
През следващия следобед сянка с лилав оттенък пропълзя като прилив по стената на малкия реактивен самолет на авиолинията „Америкън Игъл“, който захождаше за кацане в Кий Уест. Шумът от спускането на колесниците бе придружен от похъркването на спящия до мен Чарли.
Сега, след като отложиха екзекуцията на Джъстин, най-много от всичко ми се щеше да кацна в Ню Йорк. Но след като посетихме все още замаяния Джъстин в амбулаторията, Чарли се беше обадил по въпроса за Питър на своя приятел от правния факултет, а понастоящем специален агент във ФБР, Робърт Холдън.
Така че в момента Холдън вече чакаше в дома на Чарли да ме интервюира официално и да започне разследване на Питър. За съжаление връщането ми към моя си живот щеше да се отложи.
За втори път облекчавах тревожната си душа в кабинета на Чарли.
Агент Холдън — висок чернокож мъж, бивш университетски баскетболист — си записваше най-подробно всичко, което му изреждах, в своя жълт бележник: за разстрела на Елена, за първата съпруга на Питър и за моята фалшива смърт.
А след като свърших, ме изгледа с каменно, абсолютно безизразно лице. От което изобщо не се разбираше дали ме смята за луда, за героиня или лъжкиня. Зави капачката на червената си автоматична писалка „Монблан“ и я пъхна във вътрешния джоб на тъмносивото си сако.
— А готова ли сте да повторите това, което ми разказахте, пред открито съдебно заседание?
Вече бях мислила по този въпрос. Какво щеше да стане, като се разчуе крайно необичайната история за моята фалшива смърт и смяната на самоличността ми? Сто на сто щеше да ми коства работата и известен брой приятели. Но Реших, че си заслужава, стига да мога да възвърна собствения си живот и цялост.
— Разбира се — рекох. — Но ми кажете първо: смятате ли, че след всички тези години Питър все още може да бъде подведен под отговорност?
— Ще проверя и ще ви кажа. За убийство давност няма. От моя лична гледна точка най-интересна е корумпираността на Питър в качеството му на шеф на полицията. Така че можем да го подберем първоначално по закона „Хобс“ за нарушения в качеството на обществен служител и да видим от там докъде ще стигнем. Но това, което чух, ми е напълно достатъчно, за да започна разследване. А тъй като заплахата към вас е сериозна, веднага щом си тръгна, ще препоръчам на шефа да изпрати тук един екип, за да поставим незабавно Фурние под наблюдение. Кога смятате да се връщате в Ню Йорк?
— Утре — отговори Чарли на влизане в офиса с две подрънкващи една в друга бутилки „Корона“. — Но първо ни се полага да отпразнуваме събитието.
— Хубаво, но все пак карай по-полека и я дръж под око, докато не я качиш на самолета, Чарли — каза Холдън. — А аз ще ви държа в течение.
В мига, в който агентът от ФБР се изправяше, аз за пореден път си зададох въпроса дали да спомена оная дребна и досадна подробност, наречена „Рамон Пеня“. Поне веднъж да действам изпреварващо, понеже то рано или късно щеше да излезе на повърхността.
Но пак предпочетох да премълча, докато Холдън излезе през предната врата.
— Наздраве — каза Чарли и ми подаде едната бира. — Седемнайсет години си таила това у себе си. Доста кураж се иска, за да го изречеш на глас.
Кураж, липса на скрупули — няма значка, както би казала Ема.
Хвърлих резенчето лимон в кошчето за боклук и отпих мощна глътка от бирата. Беше силна, вкусна, студена като главоболие от сладолед и само след още една глътка свърши.
— Самолетът ми излита след дванайсет часа — отбелязах и обърсах уста с опакото на дланта си. — Няма време за плодове към бирата, Бейлър.
Глава 102