— Ама че заплетена история — смръщи се Холдън. — Ти, Бейлър, на това ли му викаш да я караш по-полека?
Агент Холдън излезе да се обади по телефона. Час по-късно, към четири сутринта, се върна и съобщи, че можем да си вървим.
— Разказът ви в общи линии се потвърждава. Проверих регистрацията на яхтата. Питър наистина фигурира сред собствениците й. И току-що разговарях с командващия операцията. Поставяме Фурние под двайсет и четири часово наблюдение. Но докато не сме го задържали, искам да не се навъртате повече наоколо, госпожице Блум, или Фурние, или каквото е там името ви. Отивайте да ви прегледат, и от болницата — право на първия самолет. И хич не си мислете, че историята е приключила. Ще ви държим под око. И теб, Чарли. Можеш да разчиташ, че пак ще те потърся.
Глава 109
Отказахме се да ходим до болницата и тръгнахме направо за аерогарата, като пътьом се отбихме до дома на Чарли да се преоблека и да си събера багажа.
Слънцето взе да се показва зад мътната плексигласова витрина на летищната чакалня, когато час по-късно агент Холдън се обади по мобифона на Чарли. Чарли помоли за извинение да му отговори.
— Холдън току-що е отишъл в дома на Спенс с щатските следователи — каза ми, след като се върна. — Надяват се да намерят улики, които да свържат този психопат с убийството на Тара Фостър, както и с всички останали изчезнали жени. Но според него там било нещо като бунище, така че сигурно щяло да им отнеме доста време. — И завъртя главата си с цицината. — Божичко, каква нощ! Ама и аз знам как да купонясвам, нали? — попита, когато чу, че викат пътниците за полета ми.
— Слушай, Чарли. Още нещо трябва да ти кажа. Нещо, което пропуснах.
— Не. Не ща да чувам повече.
— Така или иначе, ще се разчуе, поне от мен да го знаеш. Става дума за това как се запознах навремето с Питър.
Поех дълбоко въздух. И усетих как някаква тежест се намести; тежест, която от години таях в себе си.
— Преди седемнайсет години, докато бях тук за пролетната си ваканция, седнах пияна зад волана и без да искам, убих човек. Питър беше първият полицай на местопроизшествието. И ми помогна да се отърва от трупа.
— Какво? — не можеше да повярва на ушите си Чарли.
— Точно така се запознахме, Чарли. И вероятно заради това се омъжих за него. Той ме спаси от затвора. И аз съм корумпирана като него, Чарли. Така че стой далеч от мен. Всички трябва да се пазят от мен. Целият ми живот е една огромна лъжа. Открай време.
Чарли не ме изпускаше от поглед. Усетих го как се сви в себе си. Очите му се насълзиха от неподправената болка. Понечи да каже нещо, после затвори уста.
— Чарли — промълвих и самата аз се разплаках.
— Тръгвам си — рече ми след секунда.
И точно това направи, без изобщо да се обърне назад.
Глава 110
За разлика от всеки друг път, нямах проблем със заспиването по време на полета. Събудих се чак в Атланта, смених самолета и още щом седнах, пак ми спря токът. Дойдох на себе си едва когато взехме да кацаме в Ню Йорк.
Час по-късно си бях вече у дома. Изкъпах се, увих се в пухкавата си хавлия и тъкмо нахлузвах пухените чехли, когато телефонът ми иззвъня.
Дано е Чарли, пожелах си, докато вдигах слушалката.
— Току-що ми съобщиха — крещеше тържествуващо в слушалката шефът ми Том Сидиров. — Браво на теб! Наистина си отървала човека от смъртното наказание. Страхотен успех! Идвай веднага. Ще те заведа на обяд, да ми разкажеш всичко най-подробно.
— С най-голямо удоволствие, Том, но току-що слязох от самолета. Хайде да го отложим за утре, а? Абсолютно съм скапана.
— Добре, добре. Почини си, да си свежа за пред телевизионните камери. Вече се обадих в пиар отдела ни. Ще изцедим максимално постижението ти. Страхотно се гордея с теб. Цяла сутрин те хваля на останалите партньори. Утре ще направим почетната обиколка. Сигурен бях, че ще се справиш, малката.
След като затворих, взех да си мисля колко ли ще се зарадва Том, като научи, че съм лъгала фирмата, че в нетрезво състояние съм прегазила човек, а после съм укрила уликите, и че изобщо не се казвам Нина Блум.
Е, съвсем скоро ми предстоеше да науча отговора на въпроса си.
В този момент чух как в кухнята иззвъня домофонът от входната врата.
— Кой е? — попитах, след като натиснах бутона за разговор.