— Аз съм, мамо.
— Ема! — изкрещях. Е, най-после някой, който да ме подкрепи. — Качвай се, миличка. Страшно ми липсваш!
— Добре де, ама ми отключи първо — подсети ме дъщеря ми.
Натиснах бутона за входната врата и преди да вляза в спалнята, отключих вратата на апартамента. И тъкмо дърпах ципа на куфара, когато забелязах, че имам съобщение на джиесема си. Някой ме беше търсил, докато съм била под душа.
„Слушай, Нина“ — рече задъхано Чарли. Слава богу! Пак беше готов да ми говори. Чух как външната врата се отвори.
— Ей, Ем! — викнах зад гърба си. — Идвам след секунда. В спалнята съм.
„От ФБР са проследили Фурние до някакъв хотел в Кий Ларго. Но когато преди половин час отишли да го арестуват, заварили истински ужас. И жена му, и двамата му синове били мъртви. Застреляни като при екзекуция, в тила. Фурние бил изчезнал. Никой не го е виждал оттогава. Смятат, че е побягнал най-малко преди двайсет и четири часа. ФБР са го обявили за национално издирване. В никакъв случай не бива да се прибираш в апартамента си. Обади ми се моментално, да знам, че си добре.“
В този момент чух гласа на Ема:
— Мамо?
— Ем? Веднага си стягай багажа за път. После ще ти обяснявам. Трябва… — И започнах трескаво да набирам номера на Чарли.
— Каквато и да е причината, ще почака — отвърна ми Ема с необичаен, гневен тон. — Тук има един човек, с когото би трябвало да се срещнеш.
— Моля?
Извърнах се. Айфонът се изплъзна от разтрепераните ми пръсти, отскочи с рязък звук от стъклото на металната ми нощна масичка и тупна с дисплея надолу върху ориенталския килим.
Бавно завъртях глава. Неподвижните ми, широко отворени очи бяха готови да изскочат от кухините си.
Ема стоеше в рамката на вратата с вперен в мен поглед.
А зад нея стоеше мъж с бейзболна шапка на „Бостън Ред Сокс“, яке „Адидас“, камуфлажен клин и лъскави черни бойни боти.
— Привет, русалке! — каза Питър и леко повдигна шапката си, преди да влезе в стаята.
Глава 111
— Как можа? — кресна гневно Ема с обляно в сълзи лице. Беше бясна. Но защо на мен? — Да ме лъжеш цял живот! Как можа да си такава егоистка? — И извади снимка на близнаците на Питър. — Да не ми кажеш, че имам двама доведени братя. Че имам семейство. Отвратителна си! Болна жена!
— Ема, почакай! — едва успях да промълвя с пресъхнало гърло.
— За какво да чакам? Да ме лъжеш още ли? — крещеше тя насреща ми. — Защо изобщо не си ми казала, че баща ми е жив? И трябваше да го науча чак днес, когато той ме причака пред училище през обедната почивка. Само като го видях, веднага, без нито една дума, усетих, че той е баща ми. Никакъв Кевин Блум не е имало. Да не би да си наела някой актьор?
— Ема, трябва да ти обясня.
— Няма нужда. Питър вече ми разказа всичко най-подробно. Как сте били женени във Флорида. И как си го зарязала и си избягала. Как си могла да постъпиш така жестоко?
Но аз престанах да й обръщам внимание. Погледът ми вече следеше Питър, който стоеше зад гърба й и посегна с ръка към джоба на якето си.
Извади оттам голям черен полуавтоматичен пистолет и ми го показа с усмивка. После го върна обратно в джоба си и ми направи знак с пръст да мълча.
Закрих с длан устата и носа си и завъртях глава — отначало бавно, после все по-бързо и по-бързо. Не, това не можеше да стане. Не може кошмарите да се сбъдват.
— Недей, моля ти се — рекох му и събрах дланите си като за молитва. — Тя няма нищо общо с всичко това, Питър.
Усмивката му ни най-малко не отслабна. Изведнъж Питър сграбчи Ема за косата на тила и навря в лицето й парчето плат, което извади от другия си джоб.
— Не! — изпищях и се хвърлих към него.
— Да! — изкрещя в отговор Питър и ме изрита в корема с тежката полицейска бота. Изкара ми въздуха и ме събори на пода.
Глава 112
Наблюдавах безпомощно как Ема се бори с прегръдката на Питър. Гледаше към мен ужасена и объркана, а аз не бях в състояние с нищо да й помогна.
Секунда по-късно очите й се обърнаха нагоре и тялото й се отпусна. Питър я остави да се свлече на дървения под в краката ми. Гърдите й едва се повдигаха. Изпаднала бе в безсъзнание.
— Така е по-добре — каза Питър и извади от джоба си ролка изолирбанд. — Синовете ми бяха ангелчета в сравнение с тая досадница. Никога ли не млъква?
Завърза китките ми с изолирбанд зад гърба ми, после ме завлече в хола и закопча глезена ми с белезници към радиатора.