Глава 114
При четвъртото или петото изваждане на главата ми изпод водата получих халюцинация. Трябва да е било от кислородния глад, понеже изведнъж ми се стори, че Ема е застанала на вратата зад гърба на Питър.
С вид на ангелче. Какви бяха тия неща зад главата й? Крилца?
Не, осъзнах след част от секундата. Вдигнала бе нощната ми масичка от метал и стъкло. И се засилваше с нея като с бейзболна бухалка.
В следващия миг Питър се извърна.
Но беше прекалено късно.
Ема го изтрещя по черепа като с ковашки чук и по плочките се разнесе продължителна, шумна експлозия от натрошено стъкло.
Питър забели очи и се просна на пода, а от главата му шурна кръв. Попарена и замаяна, с нарязани от парчетата стъкло длани, успях да прелазя над него и да се измъкна по лакти и колене от банята. Довлякох се до хола, а Ема коленичи до мен и с кухненската ножица освободи вързаните ми с изолирбанда китки.
— Бягай — изрекох с прегракнал глас. — Викай полиция. Бягай!
— Ама ти много бързаш да си ходиш. Дори не си целунала татко си за довиждане — изграчи Питър зад нас.
Извърнах се бавно и замръзнах. Със сетни сили успях да осъзная какво виждам.
Стъклената нощна масичка бе успяла да го нарани. И то тежко. Лявото му ухо висеше само на кожичка и го шляпаше по бузата. Още кожа бе отрязана от бузата му, от слепоочието чак до челюстта, и показващата се розова плът приличаше на окървавена дъвка за балончета.
Питър хвана с палец и показалец отрязаното ухо, изпъшка и с рязко движение го откъсна от кожата. Получи се тих звук на раздираща се мокра тъкан, като при отлепване на лейкопласт. Огледа намръщено ухото си. После тръсна глава и внимателно го положи на етажерката със снимки до рамото му.
— Някой ще плати за това — каза и убедено кимна на себе си. После се засмя, при което сините му очи светнаха като неонова лампа, като усилен докрай газов котлон. — Кучки, кучки, кучки! Не оставяте човек нито да живее с вас, нито да ви убие. — Но забеляза острата като бръснач кухненска ножица на пода до себе си. Наведе се и я взе. — Ама и аз защо бързам да се изказвам — изщрака няколкократно с нея като готов за действие бръснар. — Защо пък всъщност да не ви довърша?
Глава 115
Двете с Ема стояхме като статуи насред хола, като деца, играещи на „замръзванка“.
— Татко никак не обича непослушните момиченца — каза Питър и със свободната си ръка сграбчи Ема за китката. Извъртя се на пета и я запокити, сякаш бе някоя парцалена кукла. Лицето й се заби с трясък в остъклената библиотека, която се залюля, а след това се стовари отгоре й и я отрупа с книги, докато тялото й рухваше на мокета.
Точно тогава забелязах пистолета, който бе зарязал на дивана, до ролката с изолирбанда. Единственият ми шанс. Извъртях се и се метнах нататък, а нападалите книги се разхвърчаха под краката ми.
Пистолетът тупна глухо на мокета. Грабнах го и увих пръст около спусъка му. Но не ми стигна време да се извърна.
Питър се метна отгоре ми, изби оръжието от ръката ми и наби черепа ми в твърдото дърво.
Помислих, че от удара като с томахавка ми се е сцепила главата. Но забравих болката мигновено, след като Питър обхвана врата ми с две ръце.
Взе да стиска силно, а аз неволно издадох гъргорещ звук. Заритах и замахах с ръце, при което разпилях още книги. От прекъснатия достъп на кислород всичко пред очите ми се замрежи.
Питър сключи пръсти зад тила ми и заби палци в трахеята ми, като че искаше да я изскубне. Изгубих всякаква надежда, но изведнъж натискът върху гърлото ми отслабна.
— Не си отивай още, Дженийн. Остана време за последен рунд в играта „Истина или предизвикателство“ — прошепна Питър в ухото ми. — Аз съм пръв. Истината. Помниш ли Рамон Пеня? Онази нощ на брега? Истината е, че не ти го уби. — Близна обецата на ухото ми и игриво я ръфна. — Цялата работа бе лично мое дело — рече.
Глава 116
Напъвах се да поема глътка въздух, гърлото ми пламтеше, а погледът ми не се отделяше от усмивката му.
— Това е самата истина — кимна Питър. — Пеня беше доносник, който се канеше да ни издаде на федералните ченгета. Затова бях тръгнал да го търся по плажа и да го убия. И точно тогава чух как се носиш с пълна газ по крайбрежното шосе. Той хукна към тротоара да ти махне да спреш, а аз го прострелях с пистолета си със заглушител. В следващия миг го видях как пада на платното пред твоята въртяща се кола. Нямаше начин да го избегнеш.