— За какво се е развикал? — надникна Ема със сънлива усмивка от втората спалня на новия ни апартамент в Горен Уест Сайд.
— Нямам представа — отвърнах и забелязах с радост, че торбичките под очите й са изчезнали. Напоследък и кошмарите й бяха взели да намаляват. И тя, като мен, се връщаше постепенно към нормалния живот. Малко ни оставаше да се отърсим и от последните си спомени от Питър.
— Дженина! — за трети път изкрещя Чарли, докато влизах в кабинета му. — А, дойде най-после.
— Какво има?
— Ще празнуваме — скочи от стола си Чарли.
И натисна един от клавишите на лаптопа си. Принтерът изписука продължително, после взе да плюе страница след страница.
— Свърших! — обяви победоносно Чарли. — Книгата ми най-после е готова.
— Наистина ли! Поздравявам те! О, Папа Чарли! — Мляснах го по бузата. — Чакай обаче. За какво става дума в прословутата ти книга? — попитах кокетно, при все че от година вече редактирах проклетия му ръкопис.
Ставаше дума за една крайно лирична детективска история, развиваща се в Далас, където Чарли бе израснал. Чарли се оказа невероятен талант. Ако бях на мястото на Джон Гришам, щях яко да се притесня.
— Окей — рече Чарли и халатът му заприлича на магьоснически плащ, когато вдигна ръцете си. — Ето как ще я представя на Спилбърг. Разказва се за едно младо, много привлекателно момиче, което кара пролетната си ваканция в Южна Флорида.
Което си беше чиста шега, естествено. Но реших да му угодя. От тук нататък бях готова на всичко за Чарли.
— Млада мацка от рода на Жизел Бюндхен ли? — попитах и пак го целунах.
— Точно така — подчертано ми кимна Чарли. — Която се влюбва в един невероятно красив мускулест адвокат.
Грабнах го за бицепса.
— Роман със сексапилен адвокат, значи? Отсега започва да ми харесва. Ще има ли и процес?
— Нещо още по-хубаво ще има — отвърна Чарли. — Ще спасят един осъден на смърт.
При което аз се разсмях.
— И ще живеят ли всички щастливо завинаги? — попитах.
Чарли мълчеше. Обхвана с длан наболата си брадичка, замисли се и вдигна поглед към тавана.
— Това ще разберем от продължението — рече ухилен по някое време.