— Марко…? — И това ли беше част от съня или наистина беше произнесла името му, от което се събуди?
— Не, не! Само Анджело — и моля те, недей да пищиш, мисля, че старицата е поставила една от онези глупави, кикотещи се млади камериерки пред вратата ти — в случай че ходиш насън, предполагам — или по някаква друга причина…? Хей, събуди ли се? Извинявай, че се отбивам така, без официална покана, но както сигурно вече си разбрала, не си падам по официалностите! Будна ли си?
Тя изведнъж се оказа будна. И то съвсем, седнала изправена в леглото, примигвайки с очи, за ги нагоди към полумрака, и със съвсем леко главоболие, което й напомняше за всичкото вино, което трябва да беше изпила.
— Анджело! Какво…
— Да, този път позна! Анджело, не Марко. Хей, не си имала глупостта да го харесаш, нали? Единствената причина да съм тук — нямам намерение да се натрапвам — е защото последното ти послание до мен беше доста високо и ясно, независимо че намръщеният ми брат стоеше там, а и си помислих, че досега трябваше да си ми се обадила. Особено след като ти оставих онези списания. Получи ли ги?
Той седеше на леглото й и Сара със закъснение сграбчи завивките и прикри почти голите си рамене, чувайки в мрака мекия кикот на Анджело.
— Все така срамежлива, а? Но започвам да мисля, че не си и монахиня. Не че трябва да се притесняваш, дето съм седнал тук на леглото ти, и изобщо, нито пък че ще кажа на някого коя от сестрите си всъщност, защото, както казах и преди, аз съм човек, който държи на думата си, разбираш ли? И освен това си свършвам работата, ако разбираш какво имам предвид. А аз пазя всичко, което съм чел за Мона — и за всичките й деца, включително и снимки… Но можеш да ми вярваш, че ще си държа устата затворена — с други думи, ако разбираш какво искам да кажа, никога не съм се забърквал с курва — извинявай за израза, просто ми се изплъзна — която не е готова, изпълнена с желание и нетърпелива, а освен това ти си момиченцето на Мона Чарлз, макар че вече не си толкова малка. Така че — преди отново да те оставя да спиш, кажи с две думи какво има. Все още ли искаш да се махнеш? Защото, ако е така, сега е моментът, а аз съм единственият, който може да ти помогне. А ако не искаш…
— Разбира се, че искам да… да избягам! — Сара се размърда неловко, като й се искаше сънищата й да не бяха толкова ярки, да не я бяха накарали да произнесе на глас омразното му име. Вината беше нейна, че пи толкова вино, и на Серафина, че й каза толкова много неща, които по добре да бяха останали неказани.
— Да? — Лаконичният въпрос на Анджело я накара да се почувства странно разтревожена.
— Ами… разбира се! Струва ми се, че причината, поради която аз… че отлагах толкова много, е, че той не е тук, и това, а също и слънцето внезапно направиха всичко да изглежда като ваканция, разбираш ли?
— Е, виж какво ще ти кажа! Мисля, че умея доста добре да преценявам хората и една от причините да изпреваря събитията, така да се каже, е защото прецених, че си чувствителна и независима, разбираш ли? И като се има предвид, че любящата мащеха на брат ми Марко внезапно реши да го посети и да разбере защо напоследък не може да го открие, а освен това ще доведе със себе си тази много богата млада дама, за която се предполага, че ще му стане годеница, ако вече не са го уредили помежду си… ами поправи ме, ако греша, хлапе, но предположих, че това е най-подходящият момент да се появя и отново да ти предложа услугите си — и то безплатно! Естествено ти решаваш.
— Негова какво…! — Всички издайнически мечти от сънищата й изчезнаха в миг и Сара изпитваше единствено хладен гняв, колкото към себе си, толкова и към него. Марко, който обожавал и уважавал мащехата си и на практика имал годеница въпреки така нареченото му недоверие към жените. Дяволите да я вземат тази негова прикритост!
— Хайде стига, по-тихо, моля те! Те няма да пристигнат преди утре следобед — ще трябва да дойдат с кола, защото хеликоптерът го няма. Не трябва да се притесняваш — макар определено да се радвам, че си спортна натура. Трябва само да ме следваш отблизо и да правиш всичко, което ти кажа, и няма да има никакви проблеми. Двамата с теб ще бъдем далеч и брат ми, дукът, няма да разбере нищо, преди да си на сигурно място. А между другото, не искам да проявявам любопитство, но какво стана с Дилайт? Помня, че четох нещо…
Възбудена от гнева си и като не забравяше да говори тихо заради толкова оклеветения Анджело, Сара успя да обясни достоверно и причините да извърши точно тази глупост, като премълча доста неща, макар да имаше усещането, че Анджело вече е прочел между редовете.