— Сигурна ли си, че не искаш да тръгнеш веднага? — попита той замислено, когато тя свърши. — В крайна сметка, защо да се чувстваш неловко? Сигурно ще има голяма сцена, ако разберат, че си тук, а съм чувал, че дукесата, въпреки благия си характер, може да бъде доста невъздържана! Не че старата Серафина няма да успее да прикрие присъствието ти, ако може. Но би било по-добре, ако…
— О, не! — Сара почти просъска думите с вкопчени в чаршафа пръсти, като й се искаше да има под ръка нещо за хвърляне. Вендета! Колко добре беше започнала да разбира истинското значение на тази дума!
— Не? Ама сигурно…
Тя вдъхна дълбоко хладния нощен въздух и после каза с по-овладян глас:
— Не сега, а утре вечер, ако все още си склонен да поемеш този риск. Мисля, че утре следобед или когато дойдат, невинните и боготворящи очи на мащехата на дука и годеницата му ще бъдат отворени за истинската му същност! Той… той наистина е безкрайно противен и непоносим и аз мисля, че съм длъжна да си доставя удоволствието да се разплатя с него. О, на мама Мона толкова ще й хареса. Така ще се гордее с мен… и с теб, че си ме спасил, разбира се!
— Наистина ли мислиш така, а? Най-после лично ще се срещна с твоята красива мама! Е, казват, че отмъщението е сладко, а какво значение имат няколко часа? — Сара знаеше, че би трябвало да се срамува от себе си, че така манипулира бедния Анджело, но той всъщност изглеждаше доволен и едва ли не наперено самоуверен. — Не се тревожи за нищо, хлапе! Просто ме чакай тук — и гледай да няма никой друг. И можеш да е разчиташ, че ще дойда точно по това време. Съжалявам само, че няма да съм тук да им видя физиономиите, когато им разкажеш всичко!
Е, Анджело също щеше да се гордее с нея, закле се Сара, след като той си отиде също така тихо, както беше дошъл. Щеше да се наслаждава на всяка малка подробност от своето отмъщение, което отчасти щеше да бъде и негово. Отмъщение — и смехът на последния.
Тя се въртеше и мяташе в леглото, усещаше, че кожата й гори, а сънят бягаше от нея. Сигурно беше прекалила със слънцето. Горещото, първично слънце на една все още примитивна страна, което за момент я накара да се чувства откъсната от цивилизацията и реалността, истинска затворничка на мрачния и опасен мавър-корсар, който използваше жените като вещи. Слава богу, че Анджело й отвори очите! Ах, как можеше да не се мрази, задето почти … почти се беше влюбила в него, въпреки жестокия начин, по който я беше използвал.
Сара почти скочи от леглото и с няколко бързи крачки стигна до хладилника. Ама че мисъл й мина през ума! Каква глупава, смешна мисъл. Влюбена, как не… и то точно в него? Това беше омраза — не любов, а омраза изпитваше тя към него! Как би могла да обърка двете чувства?
Все още ядосана на себе си и желаейки да промени посоката на мислите си, Сара светна лампата и нарочно си сипа още вино. В едно от огледалата, което явно не успя да избегне, улови отражението си с разрошена коса, която вече се спускаше под раменете й, а краищата докосваха зърната на гърдите й.
Престани! — скара се тя на себе си. Стига толкова! Може би трябваше да тръгне с Анджело тази вечер вместо да поема риска да чака. Утрешният ден щеше да покаже!
36
Утрешният ден, който едновременно я плашеше и изпълваше с очаквания, настъпи късно за Сара, защото жадуваният сън прекалено дълго бягаше от нея. А се събуди доста по-късно, защото Серафина, проявявайки хитрост, на която Сара не искаше да повярва, че е способна, не беше отворила дървените капаци на прозорците, за да попречи на слънчевите лъчи да я събудят. Но този път поне нямаше сънища, които да си спомня!
Когато Сара се събуди и насила отвори очи, установи, че друг чифт очи се взират очакващо в нейните, а после се отвърнаха и младата камериерка, изправена до леглото й, тръгна към вратата.
— Добро утро, синьорина! Наредено ми е да доведа Серафина веднага щом…
Между обърканите приказки на Катерина и упоритото настояване на Серафина, че този ден трябва да бъде като всички останали — синьорината има сенки под очите и сигурно се нуждае от още сън? — Сара успя да си поръча закуска, която не би могла да преглътне. А междувременно, извиквайки на помощ цялата си изобретателност, тя успя да се престори, че се съгласява, като измърмори небрежно, че днес ще се излежава на слънце, колкото може.
— Това е добра идея, синьорина. Аз имам малко работа, но Катерина ще стои отвън пред вратата, в случай че синьорината има нужда от нещо. Ще дойда пак…
— Благодаря, Серафина. Днес съм настроена да мързелувам. Все пак не забравяй да ме събудиш като вчера. Много е вероятно да заспя.
Лесни думи. Небрежно произнесени. Предназначени да ги успокоят и накарат да се отпуснат, нарочно подбрани да отвлекат вниманието им и да ги заблудят. Да ги измамят, както бяха измамили нея! Горката малка Катерина с цялата й невинност беше най-лесна за изиграване.