Когато отново започна да вижда ясно, Сара пое дълбоко дъх, готова да му каже точно какво мисли за шофирането му, но той вече не гледаше към нея.
— О, господи, не и още една сцена на публично място, преди филмът да е готов! Мона явно има по-голяма колекция от ревниви любовници от…
Сара проследи с очи посоката на погледа му и повече не чу какво казва. Пред хотела се беше събрала доста интересна тълпа, която жадно наблюдаваше Мона, облечена като рокерка с черни кожени панталони и ботуши, която беше хванала здраво ръката на Анджело с покровителствен жест. Покровителствен, защото високият мъж, който стоеше пред тях, определено изглеждаше по-опасният от двамата. Всъщност — и сърцето на Сара отново заби лудо — той наистина имаше заплашителен вид с тези сключени черни вежди и присвити очи, които изобщо не подхождаха на хладно вежливата усмивка върху устните му.
Въпреки неподходящото си облекло Мона имаше царствен вид, а Анджело, който все още имаше да се оправя с мотора си, изглеждаше като ударен от гръм.
— Разбира се, че няма да ходя никъде с теб — аз дори не те познавам! Аз съм с Анджело, който ме обожава, нали, скъпи? (Какво беше казал Мат? „Мона явно има по-голяма колекция от ревниви любовници…“)
Почти инстинктивно Сара се пресегна през Мат и натисна клаксона, който беше накарал толкова много пешеходци да отскачат встрани. Този път подскочи дори и Мат, който се обърна и я погледна.
— Хей! Какво… — Сара отново не чу какво й казва. Сега всички гледаха нея. Анджело, който започваше да се усмихва, майка й, която не беше свикнала да я засенчват, минувачите и…
След като вече не усещаше коленете си омекнали, Сара отвори широко вратата и излезе от колата с достойна за похвала самоувереност.
— Този не е от ревнивите любовници на майка ми. Той е мой. — Тя решително се наведе и целуна красиво оформената, чувствена, секси уста на Мат, която би могла и сигурно успяваше да подлуди много жени. По-точно много други жени! Той прояви достатъчно находчивост и отвърна на целувката й въпреки ревнивия любовник, и усети достатъчно, за да разбере, че химическата реакция отсъства — поне от нейна страна.
Сивите му очи гледаха замислено, докато Сара се отскубваше малко рязко.
— Благодаря за возенето! Беше толкова забавно!
Той вдигна небрежно ръка.
— Моля. — Но тя вече се беше обърнала и се отдалечаваше от него. Целеустремено.
38
Това определено беше мигът на Сара. Всички очи бяха приковани в нея, докато се отдалечаваше от бялото мазерати и Мат Бейкър с преднамерено, почти нахално безгрижие, а Мона Чарлз беше достатъчно професионалистка, за да го признае.
Тя чу Анджело, който стоеше до нея, да казва меко:
— А, ето каква била работата в действителност! От самото начало усещах нещо… — Но и Мона, както всички останали, наблюдаваше младата жена, която беше нейна дъщеря, с огромните слънчеви очила, които скриваха изражението й.
Сара никога не е била така близка с нея, нито приличаше на нея колкото Дилайт, нейното дете на любовта. До този миг, в който Мона стоеше и я гледаше как върви с дълги, леки крачки, които й напомняха за млада пантера, преследваща плячката си. Която от своя страна изглеждаше напълно способна да размени ролите! Горката Сара! Мона едва не потръпна от непознато желание да я защити. Мъжът изглеждаше напълно способен на насилие, дори на убийство, макар че стоеше и я чакаше с измамно равнодушен вид.
Той я чакаше и след като беше стигнала дотук, Сара можеше единствено да продължи с уверени крачки, а не да се обърне и избяга на безопасно място! Дори познатото намръщено изражение беше изчезнало от мургавото му лице, което беше безизразно като грубо изсечена маска с черни дупки вместо очи. Но макар че не можеше да го види, тя усещаше по раздвижването на кръвта си и нервните удари на сърцето си студения гняв, който той едва успяваше да сдържа.
„Измисли бързо какво да кажеш, Сара, момичето ми, или ще те изхвърлят от сцената!“ се прокрадна мрачна мисъл в съзнанието й и Сара успя да се усмихне с малко пресилена лъчезарност.
— О, здравей, Марко! Не съм очаквала, че пак ще те срещна! Мен ли търсиш или…
— Не си ли? — Тонът му беше някак прекалено равен, но изострените й сетива долавяха ръмженето на звяра зад привидното спокойствие.
Тя отново се опита да изобрази безгрижно нехайство, стараейки се да не забелязва как очите му се закотвиха върху издайнически пулсиращата вена на шията й.
— Ами, всъщност не, но тъй като си тук, мисля, че можеш официално да се запознаеш с Мона! Особено след като очевидно си тук по някакво невероятно съвпадение. Случайно да ми носиш дрехите? Просто не ми остана време…