— Трябва да погълнеш много, много слънце — не си ли играла тенис напоследък?
— Май само на закрито! А ти…?
— Чакай само да ти разкажа! Уха! Получих роля в киното — този път е малка, но в сериозен филм, нали разбираш?
Кикотът на сестра й напомни на Сара за времето, когато Дилайт, за ужас на мама, се появи в няколко крайно откровени в сексуално отношение порнографски филми.
Какво правиш насаме е едно, но да го гледа цял свят…! Горката Мона! Тя рядко минаваше за „напълно благопристойна“, както би казала бавачката Стагс.
— Имаш ли много багаж? За бога, да се измъкваме от тази лудница!
Хората гледаха с любопитство двете млади жени, които бяха пълна противоположност една на друга — Сара Колвил в елегантния си костюм на Живанши и Дилайт Адамс в прилепнали джинси „Левис“, натъпкани в ботуши и памучно бюстие, подчертаващо повече от необходимото извивките на стегнатото й младо тяло. Сега, когато зелените очи на Дилайт не се виждаха, те дори не приличаха на сестри, а някога, когато се обличаха и носеха косите си еднакво, хората ги вземаха за близначки.
— Спомняш ли си какви бъркотии създавахме? Горкият Пиетро — от съпрузите на Мона той винаги ми е бил любимец, защото усещах, че наистина обича децата.
— О, да, аз също харесвах Пиетро, но мразех Върджил! С тези космати ръце и вонящи пури — чудех се как може мама да го допуска близо до себе си!
— Той беше чудовище в леглото! Караше я да прави най-безобразни неща и да й харесва! — При изражението на сестра си Дилайт се изкикоти. — Аз ги гледах! Ти никога не разбра, нали? Страхувах се, че ще ме издадеш, а и това си беше моя тайна. Криех се в гардероба. Определено научих много!
— Сигурна съм в това! — каза Сара сухо, но все пак беше ужасена, на което Дилайт би се изсмяла, ако знаеше. И сигурно щеше да се смее още повече, ако разбереше, че Сара, по-голямата от двете, все още не е спала с мъж.
Глупава девственица на двадесет и една! Би трябвало да си намеря мъж, все едно какъв, и да приключа с това! Непрекъснато си го повтаряше, но не правеше нищо по въпроса. Много малко от мъжете, които познаваше, я бяха заинтригували и никой от тях не беше издържал нейния Тест номер две — да се запознаят с все още страхотната Мона и да й устоят.
Час и петнайсет минути по-късно те седяха върху възглавници на пода в малкия апартамент на Дилайт и Сара наблюдаваше живото лице и възбудените жестове сестра си, чудейки се какво значи да си Дилайт, която беше опитала всичко, или почти всичко, преди да навърши осемнайсет.
— Още вино? — Дилайт вече й наливаше, без да чака отговор. — Имаш нужда да се поотпуснеш още малко, голяма сестричке! — каза тя полунашега, полунасериозно, и като приседна на петите си, вдигна чашата си за тост. — За мен и за единственото нещо, което още не съм опитвала — бракът!
— Брак! — Е, това наистина беше изненада. Сара се надигна и изви въпросително тъмните си вежди. „Защо не ми каза по-рано? И кой е той — или пак се шегуваш?“
Дилайт енергично разтърси глава, очите й блеснаха дяволито, а големите златни халки на ушите й се разлюляха.
— Не! Този път не се шегувам. Но ти ме познаваш — винаги пазя най-добрата новина за накрая. Живеем заедно, но му се наложи да отлети за Калифорния, за да се срещне с брат си, който пристига от Рим. Той е италианец и… — Дилайт спря, колкото да си поеме дълбоко дъх и да целуне върховете на пръстите си с типично италиански жест. — Той е фантастичен любовник и е… Господи, чакай само да го видиш, той е красив! Освен това е достатъчно старомоден да иска деца, можеш ли да си представиш? Ще ходим на меден месец в Индия — винаги съм искала да видя Тадж Махал на лунна светлина! И така, какво мислиш?
— Е, трябва да призная, че наистина съм изненадана! Помня, че последният път, когато се видяхме, ти ми каза, че никога няма да се омъжиш! Каза…
Дилайт нетърпеливо махна с ръка и сребърните й гривни прозвъннаха.
— О да, спомням си много добре! Казах, че вярвам в разнообразието, че искам да опитам от всичко… и опитах, е, почти всичко, не се шокирай толкова! Но… хората се променят, сама знаеш това, виж себе си! Кой би помислил преди три години, че ще избягаш от къщи и ще постъпиш в Калифорнийския университет, а не в някое скучно старо учебно заведение като Оксфорд или Кеймбридж? Обзалагам се, че татко ти е искал от теб точно това, нали?
Леката руменина, обагрила по английски бледото лице на Сара, подсказа на Дилайт, че е улучила и тя бързо добави извинително:
— Скъпа, не исках да прозвучи подло! Исках да кажа само, че… е, ти знаеш какво имам предвид! Преди три години бях съвсем различно момиче, о, да. Бях дива… е, все още съм си малко такава. Харесваше ми да живея, да трупам опит. А и след мама Мона… не би ли се отвратила от брака? Помниш ли, когато и двете се заклехме, че никога, ама никога няма да се омъжим? Аз дори не вярвах в любовта, само в правенето на любов, или… чукането, в зависимост от случая, от обстоятелствата и от това с кого съм. После срещнах Карло и изведнъж… не знам как стана, но се влюбих! А чудото е, че и той се влюби! О, Сара! Не си ли била влюбена? Поне не си ли хлътвала по някого?