— Моля! — Какъв непредсказуем мъж! В този момент едва потисканият гняв, който беше доловила у него само преди миг, сякаш изобщо не беше съществувал. Вместо това той вдигна ръка и сви рамене докато я гледаше с безучастна невъзмутимост.
— След като ще ходиш при „чичо си“, би могла да закараш колата обратно. Не мога да карам две коли едновременно.
Той можеше да се променя бързо като хамелеон! Сара го изгледа подозрително, но докато стоеше колебаейки се на тротоара, той вече беше отворил вратата на ламборгинито и вмъкваше вътре дългите си крака.
— Помниш ли пътя или да карам бавно, за да ме следваш?
Това, което тя наистина копнееше да направи, беше да му хвърли ключовете и да се втурне вътре, като го остави да се чуди какво да прави с мерцедеса. Но Дилайт би ли се отказала от битка? Никога!
— Благодаря ти, ще те следвам, ако може, — подхвърли Сара през рамо с възможно най-лековатия тон на Дилайт. Вътрешно продължаваше да се тресе от най-разнообразни чувства, които все още не искаше да анализира — но поне той не би могъл да знае това. И този път, ей богу, тя не бягаше!
12
На следващия ден вестниците бяха пълни с клюки — дори и „търговските“, както ги наричаха всички. Прислужникът на чичо Тео й ги донесе подредени на спретната купчина върху месингов поднос, а лицето му остана безизразно, дори когато й съобщаваше, че е била спомената отново в сутрешното клюкарско шоу на Бренда Роуън и че е имало обаждане за нея, на което трябва да отговори щом се събуди. Господин Хънт.
Гарън? Сара се изчерви, припомняйки си. О, господи, какво ли си мисли за нея! И сега всички тези глупави истории…
— Е! Трябва ли да те поздравя? — Гласът на Гарън беше сух и не й беше лесно да отгатне какво си мисли. — Обаждам се само, за да ти кажа, че можеш да си вземеш още няколко свободни дни — поне през уикенда. Имаме проблеми с времето при външните снимки.
През остатъка от разговора на Сара не й беше лесно. Не можеше изведнъж да започне да отрича всички слухове след като Гарън не я беше попитал нищо. Не би могла също да му намекне, че би искала да го види отново, защото не беше сигурна дали е така. А как би могъл той да иска да я види отново, след като беше припаднала пред него? Така или иначе, донякъде за нейно съжаление, Гарън се държеше приятелски неангажирано и делово.
— Кажи на нашия приятел Рикардо, че вероятно ще му се обадя по-късно. А ти се забавлявай, хлапе.
Няколко секунди Сара ядосано се взираше в слушалката, след което я остави на вилката и се протегна за вестниците, потрепервайки при вида на една снимка, на която тя ровеше за ключовете си и с онези слънчеви очила приличаше на обирач на банки. И още една, по-лоша на която сякаш гледаше с обожание профила на Рикардо, докато той й протягаше ръка…
О — непоносимо! Може би чичо Тео щеше да знае какво трябва да се направи. Вероятно би могла да ги съди — особено онзи мазник Гордо Рап. Едно писание привлече погледа й и тя едва не извика объркано, докато преглеждаше статията:
Бяха ли Пол и Моник Друри в ролята на Купидон, когато запознаха мултимилионера Кавалиери с изгряващия модел и актриса Дилайт Адамс? Трябва да е било любов от пръв поглед, с вечеря в невероятното Кафе Рус и много уединен обед на снимачната площадка — точно в офиса на Пол Друри. И как така една възторжена Дилайт се вози в чисто нов Мерцедес SL 450 — подарък от почитател. Да познаем ли кой?
Телефонът до леглото й звънна и Сара едва ли не с благодарност сграбчи слушалката, само за да направи физиономия и сбръчка нос, разпознавайки провлачения саркастичен глас, който проскърца в ухото й.
— Видя ли вестниците? — И после студено: — Предполагам, че това наричате тук „добра популярност“? Но аз намирам, че това, което си позволява вашата преса, е обидно!
Той разбира се не мислеше… не би могъл да мисли… Сара усети как пламва цялата и не можа да го предотврати, нито пък успя да попречи на гласа си да се извиси.
— Това е изцяло по твоя вина! Ти си този, който настояваше да ме види и ти си този, който… нека ти кажа, че аз определено нямам нужда от такъв вид популярност! — Спирайки да си поеме дъх, Сара си спомни за ролята си, опита се да успокои гласа си и продължи по-спокойно: — Имам много ревнив годеник, който би… би ни убил и двамата, ако сметне, че всички тези противни слухове са истина!
— О, да — този Карло, за който говориш? Аз естествено ще се радвам да „изясня с него фактите“ както казвате тук, ако реши да се обърне към мен. Може би трябва също да го посъветвам, че щом има годеница… привлекателна като теб, не би трябвало да я оставя дълго сама?