— Е, е! Спиш ли или не? Да заспиш на слънце може да е опасно, скъпа.
— Чичо Тео!
— Кой друг? Точно сега си единственият ми гост и си помислих, че моментът е подходящ да се опознаем отново — всъщност, ако имаш настроение за това.
Защо сърцето й биеше така дяволски силно? Разбира се, че се радваше, дето именно чичо Тео я хвана да се пече с широко разтворени ръце и крака, сякаш приемаше древногръцкия бог на слънцето. Всеки друг би могъл да…
Сара се сепна, недовършила мисълта си. Беше погълнала прекалено много слънце за един ден — добре, че кожата й лесно хващаше загар и рядко изгаряше, благодарение на някоя далечна прабаба италианка.
Тя седна и каза весело:
— Предложи ми една много студена „Перие“ с лимон и ще те последвам навсякъде! — Точно такова нещо би казала Дилайт. Но защо, докато говореха, чичо Тео все забравяше и я наричаше Сара вместо Дилайт?
Те разговаряха, докато правеха импровизирана обиколка на частната му колекция от картини.
— Не е хубаво да се затваря в хранилище всичката тази красота! Искам да мога да ги гледам, когато пожелая.
Въпреки очебийната си своенравност, Дилайт сигурно харесваше тези неща. Сара не искаше да крие вълнението си, а и не би могла. Усещаше, че чичо Тео е доволен.
— Винаги съм обичал красивите неща — каза й той. Може би точно затова толкова обожаваше Мона. — И после — онзи Гейнсбъро, който баща ти е прибрал — такава загуба е да няма кой да му се възхищава. Не би ли могла да го убедиш да ми го продаде?
— Разбира се, че няма — особено след като го убедих да ми го даде. В момента виси в спалнята ми! — реагира Сара разгорещено и после й се прииска да си беше отхапала езика. Но чичо Тео, да го поживи господ, просто издаде едно многозначително „Ха!“ и не каза нищо повече.
Той я изведе във вътрешния двор край басейна, където на една сенчеста маса като по чудо се появи изстудено вино и кристални чаши.
— Е, пийни малко вино. Ти си добра публика — накара ме да осъзная, че понякога съм самотен! Какво мислиш за това? — И после, без да й даде възможност да каже нещо, той продължи без предисловия: — Като говорим за това, защо не помислиш да прекараш известно време тук? Можеш да имаш свое собствено крило — да идваш и да си отиваш, когато решиш. Не казвай нищо сега, просто помисли по въпроса.
Беше я изненадал и тя се запъна, докато отговаряше:
— Това… това би било чудесно… ти си съкровище, че предлагаш такова нещо… но, знаеш, в понеделник трябва да се връщам на работа… филмът… филмът на Гарън…
Тонът му беше равнодушен.
— О, мислех да ти кажа по-рано. Тази сутрин ми се обади Гарън и те няма да имат повече нужда от теб. — Той вдигна ръка, сякаш за да спре протестите й, макар че точно в този момент Сара не би могла да изрече нито дума. — Разбира се ще ти платят съгласно договора и това няма нищо общо с теб — Гарън ме помоли да ти кажа, че си страхотна малка актриса и би желал да те използва отново в следващия си филм. Но ще се наложи да направят много поправки, защото сцените с преследването са станали по-дълги от очакваното. Така че един от сценаристите предложил да остане само сцената с теб и Гарън, която вече са заснели. Спират до самоубийството ти, а падането ти от покрива ще бъде изпълнено от професионална каскадьорка.
Той я погледна критично, преценявайки липсата на реакция от нейна страна.
— Не си въобразяваш, че си влюбена в Гарън, нали? Не мислех, че това е възможно — твърде си разумна за такива работи! А колкото до… е, няма значение! Обещах си, че няма да се бъркам. Ще обещая същото и на теб, скъпа, ако решиш да правиш компания на стария човек. — Той добави хитро: — Би могла да бършеш праха от картините в галерията ми, ако настояваш да се занимаваш с нещо. И ми напомни да ти покажа колекцията си от табакери за енфие. Да не говорим за…
До този момент Сара беше успяла да се съвземе достатъчно, за да го прекъсне.
— Другото име на това е подкуп. На всичкото отгоре от самотен стар мъж, как не!
Той се изкиска доволно.
— Аха! Ето, че се прояви влиянието на бавачката Стагс, нали? Да не си мислеше, че си успяла да ме заблудиш?
— Аз… не можех да съм сигурна. Но ти няма да ме издадеш, нали? На никого, моля те!
Той изсумтя шумно.
— И защо по дяволите трябва да правя това и да разваля цялото шоу? Повярвай ми, момичето ми, от години не съм се забавлявал така, както от малката ти игра. Не се справяш много лошо! Заблуди всички останали, че си твоята сестра, нали? Е, браво на теб — все едно каква откачена каша сте забъркали вие двете жени. Предполагам, че инициативата е на Дилайт. Но както казах преди, няма да се бъркам.