Господ да поживи чичо Тео! Какво щеше да прави, ако двамата не се бяха преоткрили? Сара се върна замислена в стаята си, едната й половина се изкушаваше да остане и малко да полентяйства, а другата не искаше да изпусне предизвикателството. Освен това беше обещала на Дилайт. Какво значение имаше как ще прекара времето, което й оставаше? Дилайт трябваше вече да е на сигурно място в Индия и ако Карло беше толкова твърдо решен, колкото си мислеше сестра й, би трябвало вече да е на път към нея. Сара само трябваше да им спечели колкото можеше повече време — докато успяваше да поддържа маскарада.
Тя почти беше решила да се предаде и да се остави да я обгърнат с разкош, когато звънът на телефона наруши крехкото й спокойствие.
— Тук е Кавалери.
Сърцето й се разтуптя неприятно, а пръстите й се стегнаха около слушалката. Помоли се гласът й да звучи спокойно.
— О, здравей! Не очаквах да те чуя…
Тонът му беше все така грубо непреклонен.
— Без съмнение. Но има нещо, което трябва да обсъдим. Всички тези статии във вестниците например.
— Аз…
Той продължи нахално, сякаш не я беше чул.
— Не те обвинявам. Сигурен съм, че си свикнала с всичко, което правиш, когато си известен… аз не съм привикнал на такава публичност. Но има една статия, която ще излезе утре в едно от седмичните скандални издания, доколкото разбрах. — Тя почти си представяше как ноздрите му се свиват от погнуса, докато гледаше побелелите кокалчета на пръстите си, които стискаха слушалката. Искаше й се изобщо да не си го представя този звяр-шовинист! Но защо, за бога, си беше направил труда да й се обади? Нещо, свързано със статия в някакво скандално издание…
— Затова мисля, че е важно да се видим и да обсъдим някои въпроси. Ще разбереш, когато ти обясня. И моля те — не трябва да се тревожиш, че ще има повторение на миналата нощ. Можеш да избереш възможно най-оживеното място.
— Ако мислиш, че има нещо, което би трябвало да знам за онази статия, която казваш, че ще излезе утре — впрочем как си научил за нея предварително? — можеш съвсем спокойно да ми го кажеш по телефона.
Гласът му стана по-дълбок, почти като гневно ръмжене.
— Има неща, които не бива да се обсъждат по телефона! Освен ако по някаква причина се страхуваш да се срещнеш с мен очи в очи.
Това беше едновременно предизвикателство и плесница с кадифена ръкавица. О, ама той беше мръсник! Знаеше точно кое копче да натисне. Страх я е да се срещне с него — това е смешно! Страх от какво? Разбира се не от нея самата…
— Изобщо не ме е страх! — Сара се ядоса на себе си, че звучи отбранително. — Просто аз… аз може да съм заета тази вечер.
— Помисли за Карло. Твоят годеник. Честно ли е спрямо него, тази среща, която може да те ангажира за цялата вечер? Ако си с мен на публично място, би могла честно да му кажеш, че всичко е само бизнес. Е, къде би желала да отидеш? Поло Лаундж? Ел Падрино? И двете места обикновено са пълни с хора през цялата нощ. Ще се чувстваш в безопасност.
Разбира се, че не би трябвало да отива. Не би трябвало да се поддава на гнева и вълнението, които той предизвикваше у нея. И въпреки това с чувство на фаталистично отчаяние Сара знаеше, че ще отиде. Да чуе каквото там имаше да й казва толкова спешно. Да гледа мургавото му, опасно лице през масата, абсолютно спокойна, знаейки, че този път той просто не може да я вземе на ръце и да я отнесе. Може би й беше необходима точно още една среща с него, за да се освободи от глупавата си обсебеност. Ще го гледа и ще слуша как казва, че не може да си позволи повече клюки. Вероятно е женен, защо не се беше сетила за това? Толкова по-добре — тя ще се държи надменно и отчуждено. Ще го слуша, отпивайки отегчено от своята „Перие“ с лимонов сок. И после ще си тръгне, за да бъде откарана с Ролса от шофьора на чичо Тео.
След като затвори, Сара се втренчи в телефона с невиждащи очи. Надяваше се, че е прозвучала достатъчно нехайно, дори леко разсеяно и нетърпеливо. Надяваше се, че ще бъде в състояние да се държи по същия начин, когато се срещне с него — Il Duca di Cavalieri — дрехи по поръчка, прикриващи грациозната игра на мускулите под тях. Беше й някак по-лесно да си го представи в отминала епоха, като пират или наемник с кинжал в пояса, отколкото в ролята на съвременен италиански аристократ, движещ се в изискано общество.
Престани, Сара! Ставаш доста глупава, момичето ми. По-добре се стегни! Мисленото поучение помогна. Бавачката Стагс би й препоръчала студен душ „за прочистване на ума“. Настроена решително, Сара скочи от леглото и се отправи към банята. Имаше на разположение два пълни часа, за да се нагласи подходящо за Поло Лаундж.