В крайна сметка тя закъсня с петнайсет минути, но гримът й беше ненатрапчив и безупречен, а той никога нямаше да узнае колко рокли лежаха отхвърлени на леглото й, след като благодарение на отличната, не изискваща никакво усилие организираност, с която се беше обградил чичо Тео, тя имаше на свое разположение целия си гардероб, за да избира.
Заведоха я до маса до прозореца и Сара се надяваше, че усмивката й е толкова сияйна, колкото яркочервения гланц за устни, който си беше сложила тази вечер. Той се изправи, слаб и мургав, извисявайки се над нея с целия си ръст, и небрежно целуна протегнатата й ръка, без дори да я докосне с устни.
— Добре направи, че дойде. — Дори думите му бяха вежливо официални и това я накара да възкликне:
— О, всичко е наред! Но наистина бързам, да знаеш. Обещах на едни приятели да караме кънки тази вечер. Във „Флипърс“ — знаеш ли къде е?
— Чувал съм, че има такова място. — Тонът му сложи край на темата и на опита й да бъде хладнокръвна.
Погледът на Сара беше привлечен от ръцете му — силни пръсти без украшения с изключение на единствения пръстен, който беше забелязала преди. Трябваше да положи големи усилия да не потрепери и да се издаде.
— До колкото знам, това е място за млади хора.
Този път беше възнаградена с проблясване на пламъче в тези черни като нощта очи. Но вместо да отговори саркастично, той наклони глава.
— Предполагам, че е така. Сигурно не е място, което аз бих избрал, ако ми се танцува! Но какво мисли Карло за това, че излизаш без него?
Сара не можа да спре гневната червенина, която изби на бузите й.
— Това изобщо не е твоя работа! — Наистина го мразеше. Той вече беше поръчал бутилка бяло вино и пръстите му си играеха със столчето на чашата, докато изучаваше Сара. Без да пита, той й наля вино.
— Напротив — каза той бавно и безизразно — точно моя работа е. Карло случайно е моят по-малък брат.
— Твой… — за един ужасен миг Сара си помисли, че ще се задави с виното. Директното му, незавоалирано изявление продължаваше да отеква в главата й, докато тя се взираше в него над ръба на чашата си. Накрая смисълът на това, което той току що беше казал, стигна до съзнанието й.
Той направи грешката да наблегне на предимството си, като каза студено и саркастично:
— Сигурно си знаела, че Карло има семейство? Да не е пропуснал да ти каже, че работи за мен и още не разполага със собствени пари?
Виното, което Сара най-после успя да преглътне, я удари право в главата, напомняйки и, че след закуската в ранния следобед не е яла нищо. Но й помогна да го погледне право в очите.
— Карло ми каза всичко! — възкликна тя с достойнство. И после не можа да се удържи: — Значи ти си големият лош Джон! Съжалявам, всъщност се казва Джовани, нали? Все пак как предпочиташ да те наричат? Рикардо — или това е само псевдоним?… Марко…
— Достатъчно! — Гласът му я шибна като камшик и ако не беше толкова ядосана, можеше да се свие.
— О, така ли? Не мисля. Ти започна, спомняш ли си? Ти ме покани тук да пийнем, защото имаше да ми казваш нещо. Какво те накара да зарежеш своя изкусен малък маскарад, Рикардо?
Той протегна ръка през масата, за да хване нейната и въпреки, че за евентуалния наблюдател това би могло да бъде жест на привличане, Сара трябваше да потисне един вик на болка при силното притискане на пръстите му върху нейните. И все пак, въпреки насилието, което тя долови в преднамерената жестокост на хватката му, тонът му остана хладно предупредителен.
— Моля те, постарай се да говориш по-тихо. Една сцена тук, на публично място, определено не би помогнала с нищо на… кариерата ти. — Паузата преди последната дума беше преднамерено обидна, от което й се прииска да издере черните му присмиващи се очи.
Тя се помъчи да се овладее, опитвайки се да не забравя, че той поне все още я вземаше за тази, за която тя се представяше. Той все още си мислеше, че тя е Дилайт!
— Моля те, пусни ми ръката. Нараняваш ме. Не е необходимо да се опитваш да доказваш колко голям и силен мъж си!
— Съжалявам. — Той отдръпна ръката си и Сара разтърка пръстите си. Това й даде повод да не гледа към него.
— Е? Какво друго имаш да ми казваш? И какво беше това за статията, която трябвало да излезе утре? Още една измислена история?
— За съжаление не. — Тя имаше чувството, че той простъргва думите през стиснатите си зъби. — Историята наистина ще се появи и е нещо в смисъл, че ти сигурно обичаш да запазваш нещата в семейството. Първо по-малкия брат, а после, когато него го няма — по-големия. Реших, че е най-добре да чуеш истината от мен, преди да си се запознала с версията на пресата.