Той се облегна назад на стола си, като я наблюдаваше с леко присвитите си тъмни очи, сякаш за да прецени какво въздействие биха й оказали думите му.
— Прадедите ми са построили това място, за да се отбраняват от пиратите — маври, които мародерствали по тукашните брегове и отвличали най-хубавите наши девойки за робини, а понякога за съпруги. Всъщност според легендата самият основател на нашия род е бил отчасти мавър като Шекспировия Отело. Както и да е, той построил тази непревземаема крепост, за да защити себе си, семейството си и селяните, които обработвали земите му, от други наемници като него. Карло не ти ли е разказвал нещо от нашата семейна история?
— Не… но човек съвсем лесно може да си го представи. Като се изключат тенис-кортовете и плувните басейни, и електричеството разбира се, никак не е трудно да си помислиш, че се намираш в миналото, а съвсем не в двадесети век!
— И ще откриеш, опасявам се, че в много отношения това още е така. — Той беше свалил тъмното си сако и вратовръзката си, а ризата му с цвят на слонова кост беше разкопчана на врата. Погледът на Сара неволно беше привлечен от масивен златен медальон, който се открояваше върху къдравите черни косми по гърдите му — релефна гравюра със сложен рисунък на приклекнал вълк с късчета изумруд за очи, със заплашително оголени зъби. Колко му подхождаше!
В този момент, сякаш успял някак си да долови внезапния ход на мислите й, Марко леко докосна медальона, като продължаваше да я гледа в очите.
— Харесва ли ти? Много е стар — разказват, че е бил на онзи мой прародител, мавъра, за когото тъкмо ти говорех — той бил морски вълк и отвлякъл за своя годеница една петнадесет годишна девойка, която го убедила да се върнат да живеят тук, в това диво и красиво място, което подхождало на темперамента и на двамата! Очите ми напомнят за твоите…
Той естествено си играеше с нея и тя не трябваше да му позволява. Сара се протегна за чашата си с лек смях, който разпръсна всички сенки от миналото.
— Аз разбира се имам очите на майка си! Бих искала тя да е тук, когато с Карло се женим — между другото, тук ли ще бъде сватбата? Бих предпочела Лос Анджелис, където са повечето ми приятели, освен ако не е семейна традиция всички от рода Маркантони да се женят тук. Доста е отдалечено, нали?
Тя се беше преоблякла в бледозелена памучна рокля, обшита с шифон в телесен цвят — широко изрязаното деколте беше достатъчно благоприлично и едва откриваше леката извивка на гърдите й. Черните му загадъчни очи я бяха изучавали, точно както му прадядо му вероятно е изучавал девойката, която смятал да насили, ала фриволните й думи го накараха да стисне устни, преди да отвърне рязко:
— Мисля, че това са неща, които трябва да обсъдиш с брат ми, а не с мен. А може… след като прекараш няколко седмици тук, в това… отдалечено място в планините на Сардиния, да промениш намеренията си. Ние тук живеем много просто.
Като се правеше, че не забелязва намерението му да я обуздае, Сара каза весело:
— Но ти пътуваш много, нали? Със собствен хеликоптер това място не може да е толкова изолирано! Освен това съм чувала, че в Коста Смералда е доста оживено. Между другото, имаш ли яхта?
— Обикновено не си губя времето в пътешествия за удоволствие. Не мисля, че трябва да оставям делата си в ръцете на адвокати и счетоводители, а винаги има толкова много неща, за които трябва да се погрижа. Когато Карло стане готов, той също ще бъде много зает. Надявам се, че няма да ти стане много скучно!
Сара сви рамене, като продължаваше да се усмихва, макар леко язвително.
— Сигурна съм, че няма да се оставя да скучая — нямам намерение да бъда стандартният тип съпруга, знаеш! Смятам да пътувам навсякъде заедно със съпруга си и да проявявам интерес към всичко, от което се интересува той.
Надяваше се, че той няма да я хвърли през каменните стени, за да се разбие на парчета в острите скали долу — а гладните вълни да отмият всички следи. Би могъл да го направи и никой не би разбрал.
Черните очи, режещи като острите ръбове на скалите, които Сара беше в състояние да си представи съвсем ясно, сякаш пронизаха набързо издигнатите от нея защитни прегради, преди да се сведат.
— Така ли? — изръмжа Марко. — Надявам се, разбира се, че годеникът ти знае за твоите… хм… амбиции. Италианците, особено южняците, не са се научили да бъдат послушни и лесни за манипулиране като средния американец!
„Малката кучка!“ помисли си той, докато разсъждаваше. Възможно ли е нарочно да се опитва да го съблазни. И ако е така, по какви неведоми нейни си причини? Беше му особено трудно да сдържа гнева си — още повече защото изпитваше тревожното чувство, че в това тяхно състезание на воли и думи предимството засега беше нейно.