— А… а ако не искам? Ако откажа, ще накараш твоите средновековни прислужници да ме донесат обратно на стола ми? Казвам ти, искам да се махна оттук. От това място — и от теб! Как смееш да се държиш с мен като… като с робиня от харема на мавър, която няма право на свобода?
— Ако наистина беше жена от харем, скъпа Дилайт, мисля, че не би искала да си тръгнеш, защото щеше да си твърде заета да станеш любимка на господаря си! А ако упорстваше… тогава щяха да те набият с камшик или да те удавят. Благодари се, че нямам намерение да правя нито едното, нито другото — освен ако не ме изкараш от търпение. А сега, моля те, върни се и си седни на мястото. Защо да се самоунижаваш?
Не можеше да разчита на двамата мъже, които гледаха в някаква точка високо над главата й — лицата им бяха безизразни. Нямаше помощ отникъде. За частица от секундата Сара прецени шансовете си, а после с горчивина, която сякаш заседна в гърлото й, избра очевидното.
— Много добре. Нямам друг избор, нали?
Изправяйки рамене като млад войник на парад, Сара се завъртя, а копринената пола на късата й вечерна рокля без ръкави докосна коленете й. Столът й беше дръпнат елегантно и тя благодари за вниманието с кратко кимване, преди да седне отново с изправен гръб и каменно лице. Да го вземат дяволите! Какво искаше да постигне с това си своеволие? Какво още си мислеше, че може да я принуди да направи?
18
— Винаги ли принуждаваш жените да ти правят компания на вечеря? Или… или ги отвличаш за развлечение? Защо всъщност съм тук?
От другия край на масата тези черни като нощта очи, от чийто проницателен поглед Сара беше започнала да се страхува и да се отвращава, сякаш пробиваха лошо изградената й защита.
— Защо? — изръмжа той язвително, докато дългите му пръсти режеха парченце сирене и го балансираха върху ръба на ножа. — Защо според теб, Дилайт? Може би не мога да не се питам дали ще се окажеш достойна за името си… може би исках да разбера колко всъщност обичаш брат ми? И двата ми отговора ли те разстройват? Виждам как пулсът ти бие в гърлото! — Гласът му стана остър като ножа, с който си играеше. — Хайде да бъдем честни един с друг, carissima! В крайна сметка не може да се каже, че съм те отвлякъл. Спомням си ясно, макар че ти твърдиш, че не помниш, че дойде с мен съвсем доброволно… Не каза ли, че поканата ми „звучи страхотно“? Дори остави съобщение на телефонния секретар на чичо Тео… не си ли спомняш това? Трябваше да ти напомня, че ако не престанеш да се кикотиш, той няма да разбере нито една дума, когато пусне съобщението. Защо тогава изведнъж реши да избягаш от мен толкова скоро? Или този твой изблик е типично женски начин да ми напомниш, че трябва да ти отделям повече време?
Сара нервно си пое дълбоко дъх и високомерно вирна брадичка. Не, нямаше да му позволи да си играе с нея на котка и мишка. Ще му даде да разбере, все едно какво ще се опита да направи с нея този звяр.
— Казваш ми неща, които имат за цел да ме наранят и унижат, нали? Чудя се защо. Да не си ядосан, че те бих на тенис? Или защото толкова явно предпочитам да правя любов с брат ти, а не с теб?
Щом думите излязоха от устата й, Сара се зачуди дали не беше прекалила. Очите му, черни като въглените в ада, биха я погълнали, ако му позволеше. Тя чу през цялата дължина на масата как той изсъска, докато си поемаше въздух, и за да не се свие от уплаха, предпочете да предизвика гнева му.
— Разбира се аз съм само една безпомощна жена, която няма твоята физическа сила — а ти имаш и прислужници, които сляпо ти се подчиняват, нали? След като вече ми напомни, че съм изцяло в ръцете ти, бих ли могла да попитам какво точно смяташ да правиш с мен? Да ме убиеш? Да ме изнасилиш?
— Достатъчно! — прогърмя гласът му, а той заби острието на ножа си в дъската пред него. — Писна ми от твоите въпроси, твоите обвинения, твоите намеци и провокациите на прехваления ти сексапил, които постоянно ми хвърляш в лицето. — Нека ти кажа нещо… — Той изтръгна ножа от дървото и го насочи към нея по начин, който накара Сара да трепне вътрешно, чудейки се дали ще го метне към сърцето й. — Нека ти припомня, че вече ти казах, че нямам намерение да те изнасилвам — колкото й да се стараеш да ме подтикнеш към такова действие. И нека ти кажа също, че в крайна сметка ще те имам въпреки брат ми и омразата ти, а когато това стане, ще бъде както по мое, така и по твое желание.
Сара усети, неспособна да го предотврати, как лицето й пламна, когато със закъснение осъзна значението на това, което той току-що беше казал. Тя се улови, че се взира в него с леко разтворени устни и неприятно учестено дишане — точно като ужасен заек, хипнотизиран от змия, помисли си тя по-късно, отвратена от себе си.