Той се изсмя грозно.
— Проклятие! Да не би да съм укротил острия ти език? Гледаш ме, сякаш очакваш да скоча от стола, в който седя и да ти се нахвърля… като този готов за скок вълк, който нося на врата си! Страхуваш ли се… или си очарована, моя непостоянна Дилайт?
— Твоя… твоя… да не си посмял да ме наричаш твоя! Изобщо не съм твоя — никога няма да бъда твоя, дори да беше последният мъж на земята — никога по мое желание, никога!
— Това предизвикателство ли е или просто още една проява на лицемерие? За млада жена с твоя опит, която е „помъдряла“, както ти се изразяваш, определено се държиш прекалено скромно — освен ако нямаш за цел да ме впечатлиш?
Той беше несъмнено най-отвратителният, най-самомнителният мъж, когото беше срещала! Как само преиначаваше всичките й думи…
— Много би ми се искало да хвърля нещо по теб! — каза Сара задъхано. — За предпочитане нещо много тежко или много мокро… — Очите й се спряха с копнеж на тежката сребърна купа в средата на масата, пълна с красиво подредени екзотични орхидеи и тя въздъхна, преди да го погледне твърдо с пламнали от гняв бузи. — Но моето възпитание — научена съм да се старая да се държа като дама при всякакви обстоятелства, дори когато мъжът до мен не е джентълмен! — Стискайки здраво облегалките на стола си, Сара се застави да не отмества поглед.
— Добре си казваш репликите, точно като способната актриса, каквато вярвам, че си! — Отпивайки с наслада от втората си чаша еспресо, той подигравателно вдигна наздравица за нея. — Права си за мен, Дилайт… аз не съм джентълмен. Тази земя не ражда нежност, нито търпи слабост. Природата тук е сурова, а същото важи и за самите жители на Сардиния. Не е зле да запомниш това.
На моменти очите й заприличваха на остри късчета зелено стъкло, копнеещи да дълбаят и режат. Марко се облегна назад, като я изучаваше целенасочено, опитвайки се да прецени доколко е готова. Той не се съмняваше, че в крайна сметка тя ще се предаде, но междувременно наистина беше успяла да го изненада с упоритостта и темперамента си.
Сега беше решила да издигне помежду им стена от ледено мълчание, извръщайки се с преувеличено свиване на едно голо, блестящо като коприна рамо, за да си играе с една сребърна лъжица. Да я вземат дяволите! Тя беше само една мръсница — аморално същество с хубаво тяло, което несъмнено знаеше как да използва в леглото, за да постигне целите си. Как смееше да обърква живота му — оказа се толкова упорита, че се наложи да прибегне до крайната мярка да я доведе тук. Тя разбира се си играеше с него, подмамваше го с престорената си свенливост и кокетство, а после го отблъскваше с гнева си или с дяволската си резервираност.
Той искаше безусловната й капитулация. Да я накара да приеме странната, нежелана химическа реакция, която се получаваше между тях и понякога караше въздуха наоколо да пращи от напрежение. И тогава — тогава можеше да й покаже истинската й същност, като й докаже колко слаба е ревностно проповядваната й вярност към брат му Карло, когото упорито наричаше свой годеник.
Точно в този момент му се искаше да притисне тънкото й развратно тяло към своето, да принуди устните й да се отворят с желание под натиска на неговите, докато заравя ръце в гъстите й лъскави коси с цвят на махагон. Точно това би трябвало да направи — да приключи веднъж завинаги с ненужния фарс, който тя се опитваше да продължи. И тогава, след като я е имал и я е поставил на мястото й, можеше да се върне към бизнеса си и към Франсин, любовницата му, която го очакваше в Париж.
— Най-малко от пет минути седиш тук и просто се взираш в мен! Не би ли предпочел да гледаш картина, която не може да ти отговаря? Да ти кажа честно, доста съм уморена и ако не възразяваш, бих предпочела да… се кача горе.
Той забеляза как тя се запъна на думите „да си легна“ и ги замени с „да се кача горе“. Упоритата й игра на свенлива малка девственица наистина започваше да става малко нелепа.
Сара не съзнаваше, че е затаила дъх, докато не го видя да става с пресилен поклон към нея, противоречащ на презрителния израз в очите му.
— Разбира се. Спокойният живот тук сигурно ти се струва доста скучен, а?
Дали настоя да я придружи до горе, за да й покаже, че можеше да бъде и по-различно? Сара усещаше твърде ясно близостта на загадъчната му мъжественост — натискът на пръстите му върху лакътя й, който сякаш я предупреждаваше, че е напълно безсмислено да се опитва да избяга. Усещаше ли той, на свой ред, почти първичния й страх от близостта му — че може да изгуби контрол над себе си, да изгуби част от себе си заедно с всички романтични момичешки мечти, с които беше израсла? Ако този арогантен дук от Сардиния я вземеше, както се заканваше, то нямаше да бъде от любов и уважение. Щеше да е от желание да използва тялото й като инструмент, чрез който да я употреби и да я накаже, и ако прошепнеше в ухото й някое име, както направи, то нямаше да бъде нейното.