— Честно, Дилайт, сигурна съм, че човекът не би посмял… а освен това — не исках да казвам това, но се налага — защо Карло просто не се противопостави на брат си и не откаже да отстъпи? В крайна сметка не е дете и ако единствено парите на брат му го карат да се подчинява, защо не си намери работа?
— Ти не разбираш! — избухна Дилайт. Тя закрачи из малката кухня като сърдита млада пантера. — Карло не го е грижа за парите — след година-две ще наследи много. Той просто е разтревожен. Познава брат си, разбираш ли, и знае колко е безскрупулен. Той ще… не се смей, той ще накара да отвлекат Карло, ако трябва. Или… или ще направи така, че на мен да ми се случи нещо ужасно. И този път не драматизирам, кълна ти се! Този мъж е абсолютен, шибан тиранин от стария тип — той е от Средновековието! Всичко е от тази буйна сардинска и сицилианска кръв! О, баща им причинил смъртта на първата си жена, защото мислел, че има любовник!
— И искаш от мен да се срещна с такъв човек?
— Кой говори за среща? Мила Сари, само трябва да се правиш на мен няколко седмици. Да ходиш там, където аз ходя и правиш това, което аз правя. Така той ще си помисли, че все още съм в града и ще спре да се притеснява, че бих могла да избягам, за да се срещна с Карло някъде другаде.
Сара каза малко мрачно:
— А когато разбере, че е станало точно така и аз съм го направила на глупак… дали ще ми се случи някой нещастен инцидент, как мислиш?
— О, разбира се, че не! Ти си порядъчната в семейството, той никога не би направил нещо на теб. А и не е задължително да научи всичко. Можеш просто да си станеш отново ти и никой няма да разбере.
— Не е толкова лесно! — опита се да предупреди сестра си Сара, изпитвайки някакво странно усещане — което нямаше нищо общо с махмурлука й — че нещо непременно ще се обърка. Макар че звучеше измамно просто, планът на Дилайт се основаваше изцяло на нейната роля в маскарада — а как за бога би могла да се прави на Дилайт цели две седмици? С изключение на външната прилика, наследена от майка им, те бяха две напълно различни жени.
Сблъсквайки се с мълчаливото упорство на Дилайт, Сара опита отново:
— Скъпа, помисли много внимателно! Искам да кажа, че ако този мъж е… толкова умен, колкото казваш, и ако те е проучил, сигурно ще знае за мен. Ако случайно разбере, че и аз съм в Лос Анджелис, че живеем в един апартамент…
— Нищо такова няма да разбере! — каза победоносно Дилайт. — Съжалявам, скъпа, но не можем да бъдем заедно в апартамента ми. Ще отидеш на общежитие, или на хотел, ако не можеш да понасяш тая мисъл. И няма да ни виждат заедно. А що се отнася до другите ти възражения, защо ще го е грижа дали имам полусестра или не. Не му се е налагано да ме проучва чак толкова — всъщност аз никога не съм крила живота, който съм водила, нали? Не, ще стоим далеч една от друга и ще водим различен живот. Ти ще бъдеш много тиха и незабележима, а аз ще направя така, че да ме виждат навсякъде, докато дойде моментът да се сменим, и тогава…
Хващайки се за сламка, Сара каза неуверено:
— Но… а филмът? Помниш ли, каза ми, че си получила малка роля в сериозен филм — толкова беше въодушевена от това! Няма да я откажеш, нали?
Дилайт се ухили дяволито.
— Да я откажа? Не, по дяволите… това не би било в мой стил! Но ако снимките не започнат скоро — замисляла ли си се някога сестричке, дали си наследила нещо от таланта на мама Мона?
3
Лос Анджелис през есента беше по-горещ, отколкото Сара изобщо би могла да си представи, въпреки че беше предупредена. И най-тънките й памучни летни дрехи не бяха подходящи за изгарящата горещина, която сякаш се просмукваше до костите й и я лишаваше от обичайната й жизненост и енергичност, а изглежда и от волята й. Защо иначе щеше все още да се съгласява, и то почти без никаква съпротива, с щурия план на Дилайт? Защото това си беше чиста лудост — цялата идея, че двете биха могли да измамят един твърдоглав, хладнокръвно арогантен италиански магнат, който е бил достатъчно умен и безскрупулен да натрупа сам огромно богатство. Сара няколко пъти се опита да каже това на сестра си, но Дилайт не искаше да чуе.
— Разбира се, че нашият план — моят план — ще успее и само да си посмяла да мислиш друго, чуваш ли? Ще успее, защото така трябва, това е всичко. Полудявам от това, че не мога да виждам Карло, нито да си говоря с него по телефона, докато е забит там някъде в пущинаците на Аржентина!
— Скъпа, мога да си представя какво ти е, но… това наистина звучи като история от роман! Ако твоят Карло така или иначе заминава сам, какво ти пречи… — Забелязвайки признаците на зараждаща се буря по изразителното лице на Дилайт, Сара въздъхна и завърши доста колебливо: — Е, не виждам как това чудовище големият брат би могъл да ти стори нещо! Нито пък какво точно би могъл да ти направи.