— Виж. — Ема издърпа чифт позлатени очила от рафта на стената. — Класически Гучи.
Мадлин направи няколко балерински стъпки и се озова до Ема.
— Сигурно са фалшиви.
— Не са. — Тя поглади с ръка застъпващите се букви „С“ и посочи етикета, на който пишеше „Направено в Италия“. — Това е истинска находка. И неочаквано добра сделка. Тя погледна етикетчето с цената, което висеше от рамката. Четирийсет долара. — На бас, че страшно ще ти отиват. Освен това само си помисли — никой друг няма да има такива. Ще си наистина специална.
Тя разгъна дръжките на очилата и ги сложи на лицето на Мадлин. Тя леко се възпротиви, но после ги нагласи и се огледа в огледалото. Ема се усмихна. Беше права — те наистина подчертаваха заоблената брадичка и високи скули на Мадлин. Когато Мадс се завъртя наляво и надясно, тя изглеждаше като фамозна богата наследница на почивка.
Лицето й омекна.
— Хубавички са.
— Казах ти.
— Наистина ли смяташ, че са истински?
— Истински са! — обади се ядосано продавачът и остави списанието на щанда. — Да ти приличам на човек, който ще се занимава с фалшификати? Сега или ги купувай, или ги сваляй от мръсното си малко личице.
Мадлин свали очилата по-надолу на носа си и го погледна с хладен, равнодушен поглед.
— Ще ги взема, благодаря.
Той им ги опакова, свил нацупено устни. Щом Ема и Мадлин излязоха от магазина, двете се сграбчиха за ръце и избухнаха в смях.
— Боже, какво беше облякъл този? — поклати глава Мадлин. — Умряла котка?
— Сега или ги купувай или ги сваляй от мръсното си малко личице — изимитира го Ема.
— Направо невероятно. — Когато Мадлин преметна ръка през рамото на Ема, тя усети как в гърдите й олеква. За миг беше забравила в каква ситуация се намира.
Хванати за ръце, те обиколиха горния етаж. От върха на ескалатора Ема забеляза позната тъмнокоса глава на долния етаж и замръзна на мястото си. Момичето стоеше пред „Донеси!“, луксозен магазин за домашни любимци, и разглеждаше масата с пиукащи играчки и декоративни каишки. Тя вдигна глава нагоре, сякаш усети, че някой я гледа. Ниша.
Мадлин също я забеляза.
— Разбрах, че тя е следващата — прошепна тя в ухото на Ема. — Утре ще я пипнем.
— Ще я пипнем? — намръщи се Ема.
— Шарлът е измислила нещо гениално. Ще те вземем утре сутрин в седем и половина. Бъди готова.
Ниша отново ги погледна, прехвърли косата си през рамо и се отправи в противоположната посока. Бъди готова? Ема се зачуди. За… какво? Тя погледна въпросително Мадлин, но нейните очи бяха скрити зад новите слънчеви очила „Гучи“. Ема видя само собственото си отражение, което изглеждаше пообъркано от всякога.
И тя не беше единствената. Нещо в гласа на Мадлин ме накара да застана нащрек. Усещах, че каквото и да бяха решили да сторят на Ниша, то означаваше… неприятности. Но и двете с Ема трябваше да изчакаме до утре, за да разберем точно какво е то.
15.
От местопрестъплението
На следващата сутрин джипът на Шарлът профуча покрай тротоара пред дома на семейство Мърсър, като едва не връхлетя контейнера за отпадъци. Лоръл бързо се метна на задната седалка. Мадлин й подаде грамадна чаша кафе от „Старбъкс“.
— Още веднъж ви благодаря, че ми позволихте да участвам — възторжено извика тя.
— Даде ни някои добри идеи — промърмори Шарлът, докато пишеше есемес на блекбърито си. — Заслужаваш похвала.
Ема също се качи в колата. Мадлин й подаде чашата горещо кафе, макар Ема да нямаше спомен да е поръчвала. Тя отпи глътка и присви очи. Беше черно, с подсладител „Спленда“, отврат. Явно близнаците нямат едни и същи вкусове.
— За какво точно става въпрос? — попита тя.
Шарлът насочи малката си бъркалка за кафе към Ема.
— Ти не се притеснявай за нищо. Сега е нашият ред, Сътън. Правим го за теб.
Шарлът излезе от квартала на Сътън и подмина парка, където Ема и Итън бяха играли тенис.
— Всичко е изчислено до секунда — рече тя с нисък глас. — Наблюдавам Ниша от понеделник.
— И снощи измисли всичко? — Мадлин носеше новите си слънчеви очила „Гучи“. Светлината се пречупваше в златистите им рамки и обсипваше колата със слънчеви петна.
Шарлът кимна.
— Страшно ще ви хареса. — Тя се извърна назад и погледна Лоръл. — А ти говори ли с… нали се сещаш?
— М-да! — изкиска се Лоръл.