— Да не съм се забъркала в нещо? Нищо не съм направила!
— Аз ще реша дали е така — отвърна полицайката. Закачените на колана й белезници издрънчаха леко.
Мадлин смушка Лоръл в ребрата.
— Къде я намери?
— Пуснах обява — грейна от удоволствие Лоръл. — Учи последна година актьорско майсторство в Университета на Аризона.
Ченгето отново кимна към шкафчето, този път по-твърдо. Ръцете на Ниша трепереха, докато набираше комбинацията. Шарлът се беше превила на две и раменете й се тресяха от сподавен кикот. Мадлин си беше прехапала езика, за да не се разсмее с цяло гърло. Когато вратата на шкафчето се отвори, ченгето бръкна вътре и извади един кухненски нож. Острието му беше омазано с червената течност.
Ниша се отпусна на пейката в средата на коридора.
— Н-не знам как това се е озовало там!
Ема нервно човъркаше изсъхналата кожичка на дланта си. Вярно, че Ниша беше кучка, но беше ли чак такава кучка?
Аз също наблюдавах неуверено. Може би докато бях жива, съм била шегаджийка, но пък от друга страна едно инсценирано убийство определено би разстроило стомаха на момиче, което е било съвсем скоро убито. Всъщност това беше едно почти зловещо съвпадение…
— Трябва да претърся и горната част на шкафчето — каза жената. — А после двете с теб ще се разходим до полицейското управление.
— Но това е голяма грешка! — Очите на Ниша се напълниха със сълзи.
Ема подръпна ръкава на Шарлът.
— Мацки, хайде стига. Това е достатъчно.
Шарлът се изправи и рязко се обърна към нея.
— Какво?
— Ниша още малко и ще откачи.
Мадлин вирна глава.
— Точно затова е толкова смешно.
— Нали не искаме да получи сърдечен пристъп? — възрази Ема.
— Все едно не си правила и по-лоши неща, Сътън! — Върху главата на Шарлът капна вода от душа, но тя не й обърна внимание. — Не се размеквай точно сега. Както и да е, трябва здраво да й го върнем. Тя познава играта ни. Не можем просто да напълним басейна й с жаби, да сипем крем за депилиране в шампоана й или някаква подобна глупост.
— Според мен това беше гениална идея — прошепна Лоръл зад гърбовете им.
— Благодаря. — Шарлът се ухили. — Знаех си, че ни трябва нещо специално, за да започнем новия сезон от Играта на лъжи!
Ема се ухапа от вътрешната страна на бузата, за да не разкрие изненадата си. Игра на лъжи?
Думите се завъртяха в главата ми. На повърхността избиха познати усещания. Писъци и смехове, затиснати с длани устни, свит от напрежение стомах. Опитах се да си спомня още, но ме заля единствено водопад от емоции.
Отвън в коридора ченгето дръпна резето, за да отвори горното отделение на шкафчето.
Шарлът хвана Ема за ръката.
— Приготви се.
Щом вратичката се отвори, навън се изсипа нещо. Ниша изпищя и покри очите си с длани. Ема също се стегна… но тогава видя как един блестящ балон се понася мързеливо над коридора и се издига към тавана. „Шегичка! Шегичка!“. На края на конеца висеше картонче, на което пишеше: ПАДНА ЛИ МИ!
Ема не можа да се сдържи и избухна в смях. Това вече наистина беше смешно.
Ниша избърса сълзите си и между веждите й се оформи малка бръчица. Тя погледна през рамо към полицайката, но студентката вече беше избягала, отнасяйки със себе си окървавения нож и всичко. Ниша откъсна картончето с надпис „Падна ли ми!“, смачка го и го хвърли на пода. „Шегичка!“, не спираше да повтаря балонът с механичен глас.
Шарлът излезе от скривалището си в банята, ботушите й с високи токчета затракаха по плочките. Ниша се обърна и я погледна с почервеняло от гняв лице.
— По-добре да си мълчиш за това — произнесе Шарлът със застрашително равен глас. Тя размаха показалец под носа на Ниша. — В противен случай нещата ще загрубеят.
Мадлин и Лоръл тръгнаха след Шарлът, хвърляйки към Ниша същите застрашителни погледи, които казваха: „Не се бъзикай с нас!“. Мадлин хвана Шарлът за ръката. По бузите на Лоръл се стичаха сълзи от смях.
— Лицето й! — едва успя да каже Шарлът, задъхвайки се от смях.
— Безценно! — извика Мадлин.
Лоръл побутна Ема.
— Хайде. Вече можеш да си признаеш. Страхотно беше, нали?
Всички я гледаха така, сякаш нейното мнение беше меродавно и от най-голямо значение. Тя погледна безизразно през панорамните прозорци на коридора. До тротоара спря малък жълт училищен автобус. Край тях минаха група кискащи се момичета с хокейни униформи. След това Ема се обърна и погледна приятелките на Сътън. Каквото и да беше това, очевидно Сътън беше лидерът на групичката.