— М-м-м — обаждам се отново аз, този път по-високо. — М-м-м? — Ритвам тапицираната стена на багажника, на която е облегната задната седалка. Надявам се, че ритам нечий гръб.
Колата не спира. Гумите шумят върху бетонената магистрала. Парцалът, с който е завързана устата ми, се впива в кожата ми. Гърбът ме боли. Пръстите на ръцете ми започват да изтръпват. Ритам отново, но без полза. Колата продължава да се движи.
Изведнъж ме прерязва ужасна мисъл: А може би това не е номер. Може би наистина съм отвлечена.
Веселото ми настроение е заменено от нажежен до бяло страх. Викам с всички сили. Опъвам въжето на китките си, грубите нишки протриват кожата ми. С приятелките ми сме си погаждали всякакви щури номера, но винаги сме знаели кога да спрем. Никой не се е оказвал в болница. Никой не е бил нараняван — поне не физически. Мисля си за гласа в ухото ми. Звучеше ми като фалшивия баритон, който Шарлът се опитваше да докара… но може би не беше така. Ритнах задницата на багажника. Наместих се колкото можах и ритнах капака, с надеждата, че ще се отвори. Не спирах да ритам, чехлите ми се изхлузиха от краката. Като че ли сме се отдалечили доста, сигурно сме навлезли в пустинята. Никой няма да знае къде да ме намери. Никой няма да знае къде да ме търси.
— М-м-м! — не спирам да викам аз.
Най-накрая колата рязко спира. Изтърколвам се встрани и удрям брадичката си в стената. Затръшват се врати. Чуват се стъпки. Аз замръзвам, очите ми са пълни с парещи сълзи. Чува се остро изпищяване и капакът на багажника се отваря. Претъркулвам се по гръб, опитвайки се да видя през парцала върху очите ми. Успявам да различа само ореола около улична лампа и преминаващи фарове отляво. Над мен се надвесва широкоплещеста фигура, която закрива светлините. През прозрачния парцал успявам да различа нещо, което прилича на червеникава коса.
— М-м-м! — виквам отчаяно аз.
И тогава изведнъж пада мрак.
19.
Напускането не е вариант
Озовах се отново в банята на Шарлът. Ема се придвижваше опипом в тъмнината. След преживения спомен трябваше да призная, че почувствах облекчение. Случилото се не беше провален номер, който самата аз бях организирала. Не аз бях докарала Ема тук. Не си бях играла с чувствата й, за да надиграя приятелките си. Това ме накара да се почувствам малко по-добре. Може да съм правила много лоши неща, но поне не съм използвала отдавна изгубената си близначка тъй лекомислено, както се използва и захвърля салфетка.
Ема най-накрая успя да намери дръжката. Отвори вратата и се озова в спалнята на Шарлът. Върху килима в средата на стаята светеха пет телефона, които хвърляха дълги сенки върху лицата на приятелките ми.
— Какво стана? — прошепна Ема.
— Токът спря. — Шарлът изпи остатъка от водката си. Звучеше раздразнено.
На вратата се почука и всички изпискаха. Шарлът бързо скри бутилката водка и чашите под леглото. Миг по-късно госпожа Чембърлейн освети стаята с фенерче.
— Добре ли сте, момичета?
— И у съседите ли е спрял токът? — попита Шарлът. Ема забеляза, че тя се опитва да произнася отчетливо думите, което я правеше да звучи още по-пияна.
Госпожа Чембърлейн се приближи до прозореца и погледна навън. От прозорците на съседната къща струеше златиста светлина.
— Май не. Странно, а?
Ема неспокойно пристъпи от крак на крак.
— Да.
— О, не се притеснявайте, момичета — каза госпожа Чембърлейн. — Просто има прекъсване в енергозахранването. Ако запалите свещи, не забравяйте да ги угасите, преди да легнете.
Тя затвори вратата. Момичетата отново се събраха в кръг на пода и се спогледаха стреснато. Внезапно се чу цвърчене и лампите светнаха. Стереоуредбата, която преди да спре токът въртеше някаква песен, изведнъж се включи отново и ги накара да подскочат. Принтерът на Шарлът в ъгъла изскърца и започна да загрява. Всички разтъркаха очи. След миг близначките Туитър грабнаха едновременно телефоните си и започнаха да набират текстове.
Шарлът протегна ръка към купата с чипс и загреба цяла шепа.
— Добре, Сътън. Кажи ни как успя да го направиш.
— Кое? — примигна изненадано Ема. Момичетата я погледнаха сърдито. — Електричеството ли? — изписка тя, внезапно осъзнавайки какво имат предвид. — Нямам нищо общо с това!
— Да бе, да. — Мадлин се облегна на голямата раирана възглавница. — Времето беше отлично подбрано. Тъкмо когато те въртяхме на шиш за това, че си изгубила усета си, и ти спираш тока. Не знам как успя да го направиш, Сътън.