20.
Мило дневниче, днес аз умрях
Когато в събота сутринта Лоръл спря на алеята пред дома на семейство Мърсър, Ема изскочи от колата, отвори рязко вратата и хукна нагоре по стълбите. Едва не събори госпожа Мърсър, която прекосяваше фоайето с купчина прани дрехи в ръце.
— Сътън?
— Аз просто… — промърмори Ема и отново се затича нагоре. Връхлетя в стаята на Сътън, затръшна вратата зад гърба си и бързо я заключи. Първото нещо, което забеляза, беше голяма купчина розови пликове, струпани на леглото й. На най-горния пишеше RSVP8. Ема погледна името на непознатото момиче, написано с розов флумастер на картичката. „Чакам с нетърпение!“ — беше написало момичето. Тя обърна картичката от другата страна.
ПАРТИ ПО СЛУЧАЙ РОЖДЕНИЯ ДЕН НА СЪТЪН МЪРСЪР, ПЕТЪК, 10 СЕПТЕМВРИ. ПОДАРЪЦИ ПО ИЗБОР, ВЕЛИКОЛЕПИЕТО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО.
В купчината имаше поне петдесет RSVP картички.
Ема се строполи на леглото, събаряйки няколко картички на пода. Главата я болеше така, сякаш я беше удряла в стена. Всеки път, когато затвореше очи, тя усещаше притиснатия към нея удушвач и шепота му в ухото й.
Продължавай да се представяш за Сътън, или ти си следващата.
Цяла нощ беше лежала будна в стаята на Шарлът, въоръжена с новата информация и ужасена от нападението в кухнята. Някой беше убил Сътън — и той беше измежду най-добрите й приятели.
Как може някоя от най-добрите ми приятелки или собствената ми сестра да направи нещо такова? Но тогава се сетих колко гадно се бях държала с тях онази нощ, когато бяхме отишли при горещия минерален извор. Ами ако през цялото време съм се държала така? Ами ако понякога съм била дори още по-ужасна?
Ема лежеше на леглото и се взираше в розовия хартиен фенер, който висеше до прозореца, опитвайки се да премисли случилото се. Убиецът сигурно беше свалил клипа от страницата, защото се беше досетил, че Ема ще го покаже веднага на полицаите. Освен това очевидно убиецът знаеше, че Ема не е Сътън. Тя се опита да синхронизира времето на събитията. Дали Сътън беше получила съобщението на Ема, беше й отговорила и по случайно стечение на обстоятелствата беше умряла същата вечер? Дали пристигането на Ема не се беше оказало изненада — но приятна изненада — за убиеца? Все пък Тусон отново си имаше Сътън. Щом няма изчезнало момиче, значи няма бясно претърсване, няма издирване на трупа, няма престъпление.
Изведнъж Ема се ококори — през ума й мина още по-плашеща мисъл. Ами ако Сътън въобще не беше получила съобщението на Ема? Ами ако тъкмо убиецът я беше примамил в Тусон? Някоя от приятелките й лесно би мота да хакне акаунта й във Фейсбук, да види съобщението от Ема и веднага да й отговори, знаейки, че насреща й е наивно момиче, което би могла да манипулира и да постави на мястото на Сътън.
Едно мъничко паяче пълзеше в горния ъгъл и оставяше след себе си тънка, блестяща нишка. Ема се изправи, изпъна рамене и отиде до бюрото на сестра си. На едното чекмедже пишеше „еЛ-игра“. Или „Игра на лъжи“.
Тя хвана тежкия катинар. Сигурно имаше някакъв начин да го отключи. Започна да отваря другите чекмеджета и да рови за липсващия ключ; опипваше ги отвътре за скрити отделения, преглеждаше всяка кутия за бижута и кутийка от диск, дори изсипа на пода цигарите от почти пълния пакет „Кемъл лайте“. По пръстите й полепна тютюн.
— Отвори го! — изкрещях аз, но нямаше никаква полза. Вече въобще не ме интересуваше, че рови из моите неща. Аз бях мъртва и двете трябваше да разберем защо.
Изведнъж Ема се сети нещо. Травис. Онзи клип, на който показваха как се отключва катинар с бирена кутия. Когато все още се държаха приятелски един с друг, Травис я беше накарал също да го гледа. Не беше кой знае колко трудно.
Тя се пресегна и взе празната кутийка от диетична кола, която стоеше на перваза на прозореца. Взе ножица и започна да реже. За нула време изряза клин във формата на буквата М, също като в клипа от Ю Тюб. Щом пъхна клина в дупката на катинара, нещо в него изщрака и той се отвори. Ема се ухили тържествуващо.
— Благодаря ти, Травис — промърмори тя. Никога не си беше помисляла, че ще произнесе тези думи.
Катинарът падна на пода. Вратата на шкафчето изскърца и се отвори. Ема надникна вътре. На дъното имаше една дебела тетрадка, подвързана със спирала. И нищо друго.
Ема я извади и я положи в скута си. На корицата не беше написано нищо — никакви имена или драсканици, просто най-обикновена лъскава мукава. Спиралата беше идеално намотана, без грам ръжда или окривяване. Тя отгърна на първата страница. Изписана с почерка на Сътън, който зловещо напомняше този на Ема. Десети януари, беше написала тя.
8
Френската фраза Repondez, s’il vous plait означава „Отговорете, моля“. RSVP понякога се използва, ако трябва да се участва някъде и се изисква отговор за това дали даденото лице ще присъства. — Б.пр.