Стомахът на Ема се сви. Наистина ли искаше да прочете дневника на сестра си? Когато живееше в Карсън сити, тя се беше промъкнала в спалнята на Дариа, красивата и загадъчна по-голяма заварена сестра, която не й обръщаше никакво внимание. Беше прочела всяка страница от дневника й, в който ставаше дума предимно за момчета и как намира ръцете и краката си за твърде дебели. Освен това Ема беше преровила и джобовете на дънките на Дариа. Беше откраднала чифт слушалки от стаята й, просто защото бяха на сестра й. След това всеки път, когато влизаше там, тя вземаше по нещо: диск с рап музика, черна гумена гривна, мостра на „Шанел №5“. След като се премести в друг дом, Ема започна да се срамува от стореното. Беше сложила всичките неща на Дариа в един плик, написа името й отпред и ги изпрати на социалните служби, заклевайки се никога повече да не прави така.
Хубаво е, че беше толкова примерна, но аз исках да разбера какво пише в проклетия дневник.
Ема въздъхна, сякаш беше чула мислите ми, наведе поглед към тетрадката и започна да чете.
Всяко ново вписване беше кратко и свежарско, приличаше повече на постинг в Туитър или просто записване на разхвърляни мисли. Понякога Сътън беше записвала неща като „сабо «Елизабет&Джеймс»“ или „купон за РД на планината Лемън?“. Понякога слагаше удивителни като в „Мразя историята!“ или „Мама да ме цунка отзад!“. Но пък вписванията, които като че ли имаха по-дълбок смисъл, бяха още по-озадачаващи. „Ш. е такава кучка напоследък“, беше написала Сътън на десети февруари. „Просто ще трябва да го преживее“. На първи март: „Днес след училище имах неочакван посетител. Едно такова сладко мъничко кученце, следва ме навсякъде“. На девети март: „М. се престара днес. Понякога си мисля, че Ш. е права за нея“.
Ема прелисти страниците, опитвайки се да открие значението на записаното. Твърде често се срещаха изречения за Л, която можеше да бъде само Лоръл. „Тази сутрин Л. слезе по стълбите, облечена по същия начин като мен“. И „Днес съм подготвила страхотен номер на Л. Може да съжали, че толкова силно искаше да се включи!“. След това, на седемнайсети май: „Л. все още е съсипана заради Т. Вземи се в ръце, кучко. Той е просто някакво си момче“. Погледът на Ема се спря върху написаното от двайсети август, само преди една седмица: „Ако Л. отново спомене онази нощ, ще я убия“.
Каква нощ, искаше да извика Ема. Защо Сътън пише толкова завоалирано? Сякаш водеше дневник за ЦРУ.
Аз бях също толкова раздразнена.
Изведнъж от тетрадката изпадна малко картонче, изрязано от гланцова хартия. Ема го вдигна, погледна големите печатни букви и ахна: „ЧЛЕНСКА КАРТА ЗА ИГРАТА НА ЛЪЖИ“. Отдолу беше написано името на Сътън, титлата ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРЕЗИДЕНТ И ПРИМАДОНА, а след това датата — месец май преди пет години.
От другата страна на картата бяха вписани правилата:
1. Не казвай на НИКОГО. Наказанието е изключване.
2. Клубът може да има само трима членове наведнъж. (Но някой беше задраскал „трима“ и беше написал „четирима“ отгоре.)
3. Всеки нов номер трябва да е по-добър от предишния. Онези, които успеят да се надминат една друга, печелят специална значка!
4. Ако наистина сме попаднали в беда и това не е шега, трябва да кажем тайните кодови думи: „Честен кръст, да пукна, ако лъжа“. Това означава 9-1-1!
Под правилата имаше списък с номера, които бяха забранени. Те включваха най-вече нараняване на животни и малки деца, повреждане на предмети, които не могат да бъдат заменени или бяха много скъпи (като пример беше дадено поршето на бащата на Шарлът), или неща, които биха довели до преследване от властите (някой беше написал ха! след това). Накрая със синьо мастило някой беше добавил „без порно есемеси“, и го беше подчертал с три линии.
Аз гледах членската карта и главата ми бучеше. Получавах проблясъци за това как Мадлин, Шарлът и аз изрязваме картите и си ги връчваме тържествено, сякаш получаваме статуетки „Оскар“. Но както винаги досега, спомените ми изведнъж прекъснаха.
Ема прочете и препрочете картата няколко пъти, чувствайки се все по-уверена. Поне вече беше наясно какво представлява Играта на лъжи: психопатки, които се правят на скаути. Отново се сети за клипчето в интернет. Може би в началото си то също е било шега. Може би някоя от приятелките на Сътън е стигнала твърде далеч…