— Страхотно. — Гарет пресече трите платна на магистралата, за да влезе в паркинга на магазина.
Беше събота вечер, малко след седем часа, и слънцето се снижаваше към хоризонта. Гарет се беше появил на вратата на семейство Мърсър половин час по-рано с букет цветя в ръка и букет от най-различни миризми по тялото си — одеколон, дезодорант, гел за коса, всякакви такива. Той изглеждаше толкова обнадежден и нетърпелив, че на Ема сърце не й даде да отмени срещата, макар че с цялото си същество копнееше да го направи. Точно сега не й се занимаваше с Гарет; искаше да започне да търси убиеца на Сътън.
След като постояха доста време на опашката зад една стара дама, която настояваше да плати с чек, Ема и Гарет най-накрая пристигнаха в природния парк „Каталина“ с чанта, пълна с газиран сайдер, черни маслини, кракери, грозде, пакет ядки и сушени плодове, австралийски бонбони от корен на женско биле и парче сирене бри. Въздухът беше хладен и кристалночист и ухаеше на лосион против слънчево изгаряне. По пътеката се забелязваха и други туристи. След няколко завоя и промени в посоката те стигнаха до просеката и се разположиха върху една голяма скала. Ема имаше чудесен изглед към планината. Оттук колата на Гарет приличаше на играчка.
— Колко е хубаво навън — промърмори той, прокарвайки ръка през русата си коса. Съблече ризата си с дълги ръкави и я просна на земята като одеяло за пикник. Почернелите му на слънце бицепси изпъкнаха. Взе бутилката сайдер и я отвори — капачката се разви с приятно съскане.
— А-ха — отвърна Ема. Тя се взираше безизразно напред. В главата й, на мястото на предполагаемите теми за разговор, се търкаляха големи топки от треви и тръни. За какво ли са разговаряли Гарет и Сътън? Имали ли са си свои шеги? Какво ли ги е събрало? Ако дневникът на Сътън беше като на всяко друго момиче, Ема можеше да научи подобни полезни неща.
Тя въздъхна и измъкна от чантата кракерите, маслините, сухите ядки и плодове и бонбоните. Разсеяно постави един кракер върху салфетката, добави две маслини за очи, фъстък за нос и парче бонбон за уста. Сещайки се за Итън, тя сбута Гарет.
— Харесваш ли новия ми приятел?
Гарет го погледна и кимна с глава.
— Сладък е.
— Искаш ли и ти да си направиш лице?
Гарет сви рамене.
— В часа по рисуване едва успявах да нарисувам кръг.
Ема лапна едното маслинено око. До тук с общите интереси.
Но аз донякъде бях доволна, че тя не харесва Гарет. Не можех да си спомня точно защо го обичах. Не можех да се досетя какво ме е карало да смятам, че е повреден, просто го знаех. И дори в смъртта го желаех само за себе си.
Ема се облегна назад и се загледа в хоризонта, несъзнателно докосвайки одраскванията по гърлото си от предишната нощ. По кожата й се забелязваха мънички червени белези. Трахеята все още я болеше от притискането на огърлицата в гърлото й. Беше се нагълтала с ибупрофен и беше намазала драскотините с фон дьо тен на „Диор“, който беше намерила в банята на Сътън, с надеждата, че Гарет няма да забележи нещо нередно. Продължаваше да усеща горещия застоял дъх на удушвача върху шията си. Тя затвори очи и потръпна.
— Добре ли си? — попита Гарет.
Ема кимна.
— Да. Просто съм изморена.
— Явно гостуването с преспиване е било забавно, а?
Ема замълча.
— Всъщност преспиване не е точна дума. Така и не можах да заспя.
— Това добре ли е, или зле?
Ема не отговори нищо, просто хвана медальона на Сътън и се заигра с него. Все още го усещаше като чуждо тяло на шията си.
— Хайде де. — Гарет я побутна нежно. — На мен можеш да ми кажеш как се забавлявате на вашите купони. Ще ми се да споделяш с мен повече неща.
Ема си взе още един кракер и изведнъж й хрумна нещо. Все пак Гарет можеше да се окаже полезен за разследването й.
— Всъщност забавление е малко силно казано — рече бавно тя. — По-точната дума е… напрежение. Понякога имам усещането, че приятелките ми ме мразят. Мисля, че при първия удобен случай биха ми забили нож в гърба. — Чувстваше се много странно да повтаря думите, които беше прочела в дневника на Сътън.
По пътя се зададоха двама студенти, които силно миришеха на марихуана. Наоколо изведнъж завоня на миризлива подмишница. Гарет лапна едно гроздово зрънце; по брадичката му потече сок.
— За онази нощ ли говориш?
Ема застана нащрек.