— За коя нощ?
Гарет бавно задъвка един кракер.
— Нощта, за която не искаш да ми разкажеш?
Ема се ококори. Какво имаше предвид?
— Или става въпрос за Шарлът? — попита той, след като не получи отговор.
Ема наведе поглед. Шарлът?
— Ъ-ъ-ъ, да — отвърна тя, с надеждата, че това ще го накара да говори. — Не знам какъв й е проблемът.
Гарет започна да разравя с маратонката си пясъка.
— Трябва да й дадеш малко време, Сътън. Опитай се да погледнеш нещата от нейната перспектива. Аз я зарязах… за да тръгна с теб. Много момичета биха го приели твърде навътре.
Ема лапна парченце сирене бри, за да прикрие шока си. Шарлът и Гарет… са били двойка? Със сигурност в дневника на Сътън не се споменаваше нищо за това.
Но в това имаше смисъл. Обясняваше смъртоносния поглед, който Шарлът й беше хвърлила предишната вечер, когато в играта „Никога-никога“ беше подхвърлен въпросът за отмъкнатите приятели. Освен това в банята й беше закачена снимка на Гарет, гол до кръста. Под леглото й също имаше една захвърлена негова снимка.
— Със сигурност не го е преодоляла все още — съгласи се Ема. — Не мисля, че те е забравила.
Гарет въздъхна и обгърна коленете си с ръце.
— Ще ми се никога да не се беше случвало. Мислех, че ме разбира. Бяхме приятели, после опитахме да бъдем нещо повече, но във връзката ни нямаше никаква романтика. Според мен и при нея тръпката липсваше. — Той си взе един кракер и го задържа в ръката си. — Тя всъщност ми се обади няколко пъти. Понякога просто ми затваряше телефона.
Ема се надигна.
— Правеше ти… номер?
Гарет се намръщи.
— Едва ли. По-скоро не знаеше какво да каже. Съжалявам я. Вярно, че е силна, но сигурно й е трудно. А и непрекъснато я виждам с теб. Искам да си останем приятели — искам всички да сме приятели. Освен това Шарлът беше до мен през цялото време след случилото се с Луиза. — Щом произнесе името, гласът му секна. Лицето му се изкриви от болка. — Свързват ни много неща.
Главата на Ема се замая, докато се опитваше да осмисли думите на Гарет. Той я хвана за ръката.
— Но вече не искам да се връщам към това. Вече съм с теб. Искам да съм с теб.
Той се доближи до нея и я прегърна през раменете.
— Което ме напомня за… онова, което обсъждахме през лятото. Нашите… планове?
Ема се вгледа в лицето му, което се беше приближило до нейното, като полагаше всички усилия да не се отдръпне назад. Изведнъж той беше започнал да изглежда ужасно сериозен.
— А-ха — излъга тя, надявайки се, че той ще обясни по-подробно.
— Добре, аз смятам да го осъществя на рождения ти ден. — Той й се усмихна свенливо и я погали с пръст по ръката. — Как ти се струва?
Ема сви рамене.
— Ами, добре — отвърна тя.
Гарет се наведе напред и приближи още повече лицето си към нейното. Ема се напрегна, когато устните му докоснаха нейните, но той имаше вкус на сладък гроздов сок и сайдер, а устните му бяха меки и топли. Тя леко се отпусна и прие целувката.
Наблизо изпука съчка. Ема се отдръпна назад и застана нащрек.
— Чу ли това?
Разнесе се ново изпукване.
— Да. — Гарет се намръщи и също се огледа. По тясната пътечка се зададе някой. Беше момиче с бледа кожа и яркочервена коса. Ема си пое дълбоко дъх.
— О! — Шарлът се спря и свали слушалките на айпода от ушите си. Погледът й се стрелкаше от Гарет към Ема, после се наведе към сплетените им ръце. Какво правеше Шарлът тук? Наблюдаваше ли ги?
Гарет нервно разтърка врата си.
— Ъ-ъ-ъ, здрасти, Шар. Какво става?
Шарлът започна да усуква кожената гривна на китката си.
— О, просто се разхождам.
— Супер — отвърна той.
— Времето е идеално за разходки — добави глупаво Ема.
Ястреб нададе крясък от близката скала. Когато Шарлът отново вдигна глава, лицето й изглеждаше спокойно. Устата й вече не трепереше.
— Добре — каза тя. — Ще се видим после, влюбени птички.
— До п-после — заекна Ема.
Шарлът отново си служи слушалките. Гарет й махна с ръка. Ема също. Докато Шарлът се обръщаше, върху лицето й падна сянка. Тя погледна през рамо и погледът й срещна еминия.
Изведнъж Ема усети ръцете на удушвача на шията си и дрезгавия му глас в ухото си. Сътън е мъртва. Възможно ли е това да беше Шарлът?
Аз си спомних фигурата с широки рамене, която се беше надвесила над мен в багажника и се запитах същото. Възможно ли беше гневният поглед да бе на Шарлът, която най-накрая си беше отмъстила?