След миг тя се врътна, като размахваше вързаната си на конска опашка коса. Тръгна, поклащайки хълбоци в ритъма на песента, която слушаше на айпода си. Когато се скри зад скалата, стъпките й не се чуваха. Сякаш въобще не беше идвала тук.
22.
Мръсни тайни
Във вторник следобед, когато господин Гарисън, учителят по физическо, разпусна класа да се разхожда или да играе хокей на трева — пфу! — Ема тръгна по оградената с жив плет алея покрай тенискортовете, към празната писта за бягане. Подухваше лек вятър, но беше топло, от близкото кафене се разнасяше лек аромат на кафе. По осемте очертани с жълти линии коридори се търкаляха топки от сухи треви и клонки, които спираха в трапа за дълъг скок. В средата на терена бяха събрани препятствията, боядисани на бели и червени райета, до тях на земята лежеше забравен сив пуловер, заедно с наполовина пълна бутилка „Геторейд“. Единственият звук, който се чуваше, беше граченето на гаргите от дърветата.
Ема извади телефона на Сътън и написа есемес до Мадлин:
СПА СЛЕД ТЕНИСА?
Ема умираше от желание да си поговори насаме с нея след странната среща с Шарлът в събота, но през целия уикенд Мадлин беше на тренировки по балет във Финикс. А Ема току-що беше научила, че след тениса Шарлът има час за лекар — „гинеколог“, беше прошепнала тя в ухото й по време на обяд, поглеждайки я многозначително — което означаваше, че Ема и Мадлин можеха да прекарат известно време насаме.
Тя отчаяно искаше да разбере какво се върти в тавата на Шарлът. През уикенда беше преровила дневника на Сътън в търсене на някакви следи, които биха могли да й подскажат колко е разгневена Шарлът. Но единственото, което намери, беше онова „Ш. е такава кучка напоследък. Просто ще трябва да го преживее“. И разбира се: „Понякога имам чувството, че приятелките ми ме мразят. Всяка една от тях“. Достатъчно ли беше това? Може би Шарлът й беше ядосана задето Сътън й е откраднала Гарет… достатъчно ядосана, за да започне да я души. Достатъчно ядосана, за да я убие. Освен това въобще нямаше да й е трудно да слезе тихо по стълбите в собствената си къща, да спипа Ема в кухнята и после да се промъкне обратно, незабелязана. А може би в онази ненормално голяма къща имаше някакво тайно стълбище?
Теориите на Ема ме ужасяваха. Колко пъти се бях заяждала с Шарлът, както край минералните извори? Колко пъти я бях унижавала? Дали след като Гарет я беше зарязал нещо в нея беше прещракало… или причината беше друга?
— Сътън? — чу се глас.
Сътън се обърна и видя нечия фигура между дърветата. Слънцето й блестеше в очите и в първия момент тя не можа да го разпознае. В главата й се разбушуваха всякакви мисли. Стомахът й се сви на топка.
В този миг Итън излезе на тревата. Мускулите на Ема се отпуснаха.
— Здрасти — рече с благодарност тя. Той се насочи по пистата към нея и двамата тръгнаха заедно. — Не знаех, че сега имаш физическо.
— Нямам — отвърна Итън. — Трябваше да съм в час по математика. Но функциите са ми толкова объркана материя, че въобще не си заслужава да влизам в час.
Стъпките им по гумената материя, с която беше покрита пистата, почти не се чуваха. От училището се донесе миризма на автомобилни газове. Едно колибри се стрелна, пърхайки с криле, към хранилката, закачена от градинарите до спортната площадка.
— Направи ли го? — попита Итън, след като направиха една обиколка на игрището. — Каза ли на приятелките си, че вече не искаш да участваш в номерата?
— Не съвсем. — Ема се опита да се засмее. — Все още работя по въпроса.
— Все още ли смяташ, че са зли?
— Може да се каже. — Всъщност й се искаше да отвърне „повече, отколкото можеш да си представиш“. Погледът й попадна върху надписа на ръката на Итън: „Как крехко е човешкото сърце — огледален басейн на мисълта“. Тя го разпозна веднага. — Харесваш ли Силвия Плат?
Итън се изчерви.
— Пипна ме. Чета поезията на разни депресирани момичета.
— По-добре, отколкото да я пишеш — засмя се Ема.
— Имам цяла тетрадка, пълна с подобни стихотворения. — Тетрадка, която беше пъхнала в джоба на изчезналата й чанта. Ема се изпълни с копнеж. Най-вероятно повече нямаше да я види. — Чел ли си „Под стъкления похлупак“?
Той кимна с глава.
— Обожавам я.