— Три пъти я прочетох през лятото — каза развълнувано Ема.
— Сътън Мърсър чете „Под стъкления похлупак“? — Итън я погледна изненадан. — И има тетрадка с депресираща поезия? Ти си наистина сложно създание.
Господин Гарисън наду свирката си, привиквайки класа на Ема да се върне в салона. Тя се обърна и тръгна по пътеката.
— До скоро — каза тя и се усмихна на Итън, усещайки как бузите й пламват. Завъртя се рязко и побягна към вратата на салона, без усмивката да слиза от устните й.
Зън.
Беше айфонът. Ема го извади и прочете съобщението. С УДОВОЛСТВИЕ — беше написала в отговор Мадлин. — ЛА ПАЛОМА, СЕДЕМ ЧАСА?
ЧУДЕСНО — написа в отговор Ема. Може би най-накрая щеше да получи някои отговори.
— Госпожице Вега и госпожице Мърсър? — на вратата на приемната в „Ла Палома“ застана луничава жена с лабораторна престилка. — Стаята ви е готова.
— Супер. — Мадлин затвори сайта за светски клюки, който двете с Ема бяха разглеждали на айфона й. Играеха на „зашеметяване“ — целта беше коя ще удари първа другата, ако види снимка на пияна знаменитост. Два удара, ако се показваше гърдата на някоя знаменитост.
Козметичката, която се казваше София, отвори стъклената врата и пропусна момичетата в дълъг, тесен коридор. Срещу тях вървеше един от служителите в спа центъра, който ги огледа одобрително от глава до пети. Мадлин срещна погледа му и се изкиска. Когато той ги подмина, тя бързо го плесна по дупето. Мъжът се обърна, но Мадлин се направи, че си върви спокойно, поклащайки дългата си коса.
София отвори още една стъклена врата и пред тях се появи огромна порцеланова вана. От лампите на тавана струеше мека жълтеникава светлина. От тонколоните се носеха успокоителните звуци на джунглата.
— Ще ви оставя да се настаните — пропя София и затвори вратата.
Мадлин веднага пусна робата си на пода, оправи оскъдните си черни бикини и се изкачи по малките пластмасови стъпала, за да влезе във ваната.
— Идваш ли? — извика тя на Ема през рамо.
Ема развърза колана на робата си и внимателно стъпи във ваната. Калта беше гъста и зърнеста. Все едно седеше в голяма купа с овесени ядки. Мадлин отпусна глава назад с блажено изражение на лицето. София се появи отново и постави краставични кръгчета върху очите на момичетата.
— Приятно прекарване — пропя тя, угаси лампите, усили звука и затвори вратата.
Калната вана забълбука. Ема се опита да й се наслади. Краставичните кръгчета миришеха на свежо, но музиката свиреше толкова силно, че й пречеше да се отпусне. Звукът на проливния дъжд преминаваше в племенни барабани, следвани от жужене на насекоми. Птици чуруликаха и кряскаха. Разнесе се звук на африканска флейта. Когато някаква маймуна силно изкрещя, Ема започна да се киска. Тя чу изпръхтяване от другия край на ваната и свали краставиците от очите си. Мадлин беше стиснала плътно устните си, сякаш се опитваше с всички сили да не се разсмее, което още повече развесели Ема. След това две маймуни започнаха да укат едновременно. Ема избухна в смях, този път последвана от Мадлин. Ема закри устата си ръка, размазвайки калта по лицето си. Краставиците паднаха от очите на Мадлин и потънаха в кафявата течност.
— Господи — каза тя, докато си поемаше дъх. — Мисля, че тези маймуни го правят!
— Определено чуваме маймунски призиви за чифтосване — съгласи се Ема и опръска Мадлин с кал.
Двете се отпуснаха в калта, като от време на време прихваха или изсумтяваха. След това Мадлин отпи от чашата с вода с лимон до главата й и въздъхна.
— Какво става с теб напоследък? Изглеждаш ми като… упоена. Сякаш някой те тъпче с успокоителни.
Поне някой беше забелязал, че в мен има нещо различно.
— Добре съм — отвърна Ема. — Просто съм изморена. Училището винаги ме изпълва с желание за зимен сън.
— Събуди се, мечо. — Мадлин я посочи подигравателно с пръст. — Твоята публика ще бъде много разочарована, ако не се представиш като рокзвезда на рождения си ден. И под твоята публика имам предвид мен.
— Ще се опитам да не те разочаровам — изкиска се Ема.
Към лицата им се издигна пара с лека миризма на сяра. Край стъклената врата мина сянка. Ема си пое дълбоко дъх. Започва се.
— Ако някой се държи така, сякаш е натъпкан с лекарства, то това е Шарлът. Не мислиш ли?
Мадлин отметна кичур мокра коса от очите си.
— Не е по-странна от обичайното.