Кракът я засърбя, но Ема не искаше да бърка в калта да го почеше.
— Знаеш ли къде беше тя в нощта преди купона на Ниша?
Мадлин сви рамене.
— Наистина ли очакваш от мен да помня нещо, което се е случило преди една седмица? Мозъкът ми е твърде уморен от ученето. — Но Ема забеляза, че приятелката й избягва да я поглежда в очите. Тя започна нервно да усуква гривната на китката си.
— Двете с Шар имахме планове за онази нощ, а тя ме заряза — излъга Ема, мислейки бързо. — Понякога си мисля, че наистина ми е много ядосана. Не спира да ми пуска разни намеци за Гарет. Мисля, че в събота я хванах да ни шпионира.
И може би крои планове да ме убие, каза си наум тя. Също както е убила Сътън.
Мускулчето до дясното око на Мадлин потрепна. Около лицето й се издигна пара.
— Не мисля, че ти е ядосана. По-скоро се притеснява за Гарет.
— Притеснява се? Защо?
Калта се разплиска, когато Мадлин смени позата си.
— Стига, Сътън. Ти не се отнасяш особено мило с момчетата. Като че ли унищожаваш всяко едно, до което се докоснеш.
— Не е вярно. — Гласът на Ема се пречупи.
Но думите на Мадлин ме разтърсиха. Искаше ми се да греши, но… като че ли беше права. Вече не знаех в какво да вярвам.
Мадлин изсумтя раздразнено.
— Помисли за всичките момчета от миналата година. Буквално изнуди Брендън Кроуфорд да скъса със Сиена, а след това не отговаряше на обажданията му. Държеше се така, сякаш умираш да излезеш с Оуен Хаас, а след това се държеше с него като с отрепка. Ами Теър? — добави тя.
Теър? Заради Сътън ли беше избягал?
Аз се опитах да си спомня, да почувствам нещо, но напразно.
Мадлин срещна погледа на Ема без да мига. Стаята изведнъж й се стори твърде малка. Ема наведе очи и погледна към четирите парчета краставица, които плаваха върху калта.
Внезапно Мадлин изскочи от ваната. От краката и корема й капеха кални капки.
— Какво правиш? — попита Ема и се надигна.
— Съвсем забравих. — Мадлин избърса лицето си с кърпата. — Трябваше да отида в къщата на татко. Може ли Лоръл да те вземе? — Докато говореше, тя се обърна с гръб към Ема. По кърпата, с която се бършеше, оставаха кафяви петна.
— Чакай, Мадс — какво става? — Ема се измъкна от калта и тръгна към стълбичката. Чувстваше се като в онзи тревожен сън, в който се опитваше да бяга напред, но пътят се движеше на обратно.
Мадлин вече беше облякла робата си.
— Ще поговорим утре в училище, става ли? — промърмори забързано тя и се изниза в коридора, оставяйки кални отпечатъци върху мраморния под.
Вратата отново се затвори. Единствените звуци в стаята бяха бълбуканията на калта; дори музиката от джунглата беше спряла. Ема излезе от ваната и притисна кърпата към лицето си. Какво се беше случило току-що, по дяволите? И какво беше направила Сътън на Теър?
Точно когато вземаше втора кърпа от масата, нещо на пода привлече погледа й. Беше един айфон. Тя го обърна и го погледна отзад. На гърба му беше залепен стикер на момиче с дяволски рога, което прави пирует. МАФИЯ ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО. Айфонът на Мадлин.
Тя погледна към калните отпечатъци на Мадлин, после към вратата и отново към телефона. Подпря се на умивалника в ъгъла и си пое дълбоко дъх. Да го направи ли?
Да, извиках аз колкото се може по-силно.
Ема плъзна нагоре капака на айфона, за да го отключи. С треперещи ръце натисна малката иконка с форма на балонче, за да отвори съобщенията на Мадлин. Първо в списъка беше нейното, с което я беше поканила в спа салона. Имаше цяла купчина есемеси за номера, който бяха погодили на Ниша: Лоръл пишеше, че е намерила идеалната актриса за ролята на ченгето, Шарлът питаше Мадлин дали може да купи фалшива кръв от карнавалния магазин в мола. Ема се прехвърли към по-старите съобщения. Имаше няколко, в които обсъждаха как да стигнат до купона на Ниша предишната седмица, макар че не обсъждаха фалшивото отвличане.
Пред вратата се разнесоха стъпки и Ема замръзна. Човекът тихо подсвирна и продължи по коридора. Ема стисна здраво телефона. Следващото, което погледна, бяха снимките на Мадлин. Появи се фотография на електрическа китара. Ема премести екрана наляво. Снимка на две балерини на сцената, едната от тях — Мадлин. Снимка на витрина с бижута в „Антрополъджи“. Снимка на Мадлин и Сътън в шезлонги.
Тя продължаваше да разглежда снимките: автопортрет на Мадлин, която се оглежда в огледало в цял ръст. Снимка на Сътън, Мадлин и Шарлът до някакво дворно джакузи. Сътън и Мадлин носеха оскъдни бански, но Шарлът си беше облякла хавлия.