Ема се шмугна в дамската тоалетна и наплиска лицето си с вода. Когато протегна ръка към хартиените кърпи, една ръка се отпусна върху рамото й. Ема изписка и се обърна.
— Боже. — Зад нея стоеше Ниша, притиснала длан към устата си. — Много ли те стреснах?
Ема се обърна и с трепереща ръка спря водата.
— О! Какво става?
Ниша прибра кичур коса зад ухото си.
— Да не си забравила вече?
— Кое?
Ниша сложи ръце на хълбоците си и погледна презрително Ема.
— За украсяването на гардеробчетата? Което капитаните правят в началото на всяка година?
Ема примигна. Това пък откъде трябваше да го разбере?
— Уф! — изпъшка раздразнено Ниша. — Знаеш ли, някои хора не могат сами да се справят с всичко. Те трябва да попълват документите си за кандидатстване в университета.
Ема рязко се обърна. Мили боже.
— И аз искам да уча в университета — рече тя възмутено. — Искам да се запиша в университета на Южна Калифорния.
Ниша замълча за миг, сякаш в очакване на кулминацията. След това избухна в смях.
— Това е най-забавното нещо, което съм чула за целия ден.
Тя отвори вратата на тоалетната и тръгна по коридора към съблекалнята. Ема я последва. Ниша вървеше бързо. Опашката й се поклащаше наляво-надясно, ръцете й бяха свити в юмруци. Двете се спуснаха бързо по стълбите и профучаха покрай Джейсън и Кендра, които винаги се натискаха в малката ниша под стълбището. Когато минаха покрай тях, Ема забеляза, че ръката на Джейсън се губеше под ризата на Кендра.
Ниша влетя в съблекалнята и профуча покрай момичетата, които си обличаха банските костюми, екипите за фехтовка и униформите на мажоретки, и се устреми директно към малкия кабинет. Върху широката очукана маса бяха струпани гланцови листи, маркери и стикери. Една кутия с червени конфети се беше преобърнала и малките блещукащи късчета се бяха пръснали по целия под. Ема си помисли, че й приличат на капки кръв.
Двайсет и пет табели с имена, по една за всяко момиче от отбора по тенис, бяха струпани в средата на масата. Името на Бруклин Килорън беше написано с розови заоблени букви и оградено със стикери на падащи звезди. Името на Изабела Максуини беше изписано със светещи букви върху черен фон. Ниша беше нарисувала цветя, които израстваха от всяка буква на името на Лоръл и беше очертала табелата й по ръба с криволичещи драскулки. След това Ема забеляза табелката на Сътън; името й беше написано с обикновени букви на бял фон. Нямаше никаква украса. Със същия успех можеше да е табелка на гърдите на затворник.
— В общи линии съм готова. — Ниша вдигна най-близката табелка, на която се мъдреше името Аманда Файфър. — Но можеш да ми помогнеш да ги закачим по шкафчетата, ако смяташ, че ще се справиш с това.
— Кога успя да ги направиш? — попита Ема.
— През уикенда. — Нина бръсна с ръка една лъскава конфета от китката си.
— Защо не ми се обади да помогна?
Ниша я погледна за миг, след което се изкиска презрително.
— Все едно бих те помолила да ми помогнеш с нещо. — Тя грабна табелките с имената от масата, разпилявайки няколко молива на пода. Докато Ниша вървеше между гардеробчетата, Ема забеляза по стените, шкафчетата и пода малки капки фалшива кръв от представлението, който й бяха скроили предишната седмица. Ниша застана вдървено пред шкафчето си, за да залепи табелката със собственото си име, украсена с кръстосани ракети за тенис.
Ема прехапа устни.
— Съжалявам за миналата седмица.
Ниша спокойно се премести пред следващото шкафче и залепи табелката на Бетани Хауърд.
— Няма значение — отвърна безгрижно тя.
— Не го заслужаваш — продължи Ема. Искаше й се да добави, че и тя не беше заслужила детската униформа, която Ниша й беше отделила, но може би това само щеше да влоши нещата.
Ниша сложи поредната табелка, след което рязко се завъртя и погледна Ема. Очите й блестяха гневно.
— Глупавата ви фалшива кръв съсипа любимата ми лента за коса. — Тя грубо заби пръст в гърдите Ема. — Която беше на мама. Заради вас трябваше да я изхвърля.