Ема направи крачка назад, стъпвайки върху нечий паднал силиконов предпазител за зъби. Но докато Ниша стоеше пред нея, Ема усети в гласа й не само гняв, но и болка.
С отпуснатите си рамене и свити устни Ниша изглеждаше дребна и малка. Ема се запита как ли е починала майка й. Това беше един от въпросите, които старата Ема би задала. Толкова много приемни деца бяха изгубили родителите си. И макар че не знаеше какво се е случило с Беки, понякога Ема имаше усещането, че е едно от тези деца. Понякога, макар че се срамуваше да го признае дори пред себе си, тя си пожелаваше Беки да е мъртва, защото това би означавало, че не е изоставила нарочно Ема.
Аз също изпитах силна вина заради всичко, което притежавах в живота си, и което приемах за даденост. Толкова много хора около мен бяха загубили нещо, но като че ли смъртта не можеше да докосне момиче като мен. Колко много съм грешала.
Ема въздъхна, взе табелата на Сътън и я залепи на шкафчето си. Тя изглеждаше жалка в сравнение с останалите ярки, цветни, весели табели. После отвори вратата и отново се загледа в съдържанието на шкафчето на Сътън. Яркото спортно яке, което висеше на закачалката. Смачканата празна бутилка от минерална вода, захвърлена на дъното. На горното рафтче бяха оставени чифт мръсни чорапи. На Ема толкова много й се искаше да каже на Ниша, че тя също е изгубила майка си.
Ниша откъсна още тиксо и мълчаливо продължи да залепва останалите табели. Ема понечи да затвори шкафчето си, но се спря. Нещо в джоба на якето го издуваше. Тя се пресегна и извади голяма сгъната на топка хартиена салфетка. На нея със закръглен момчешки почерк беше написано: „Здрасти, Лоръл“. После имаше нарисувано усмихнато личице с ококорени, пияни очи и увиснал език над халба разпенена бира. Беше подписано с Теър.
— Какво е това?
Ема се обърна. Зад нея стоеше Ниша, ментовият й дъх опари врата й. Ема понечи да сгъне салфетката, преди Ниша да я види, но тя вече се беше навела и четеше думите.
— Значи крадеш и пощата на сестра си?
Ема примигна смутено.
— Аз…
Ниша й се закани с пръст.
— Чух, че Лоръл била готова да те убие заради онова, което й причини.
— Да ме убие? — повтори Ема. Тя се сети за снимката на сестра си с медальона на Сътън, направена от Мадлин.
Ниша я наблюдаваше съсредоточено. На бузата й беше лепната една конфета, която проблесна на светлината от лампите.
— Стига се прави на глупачка, Сътън. Знаеше, че Лоръл си пада по него.
Ема примигна. Преди да успее да каже каквото и да било, Ниша се завъртя на токчетата си и се върна в кабинета, оставяйки след себе си блестяща следа по пода.
И оставяйки двете ни с Ема замаяни и отчаяно искащи да научат повече.
24.
Нима всяко момиче не мисли, че сестра й иска да я убие?
В четвъртък след поредната ужасна тренировка по тенис Ема седеше на леглото на Сътън с тетрадка и химикал в скута. „Сензация — написа тя. — Сестра се опитва да открие убиеца на близначката си. Напрежението е неописуемо“.
Тя остави химикала на леглото и притвори очи. Надяваше се, че ако го напише като новинарско заглавие, ще го направи да изглежда по-приемливо, по-реално. Но в случващото се нямаше нищо нормално. Вместо това тя отново състави списък с приятелите на Сътън и потенциалните им мотиви да я убият. Досега беше направила поне десетина версии на този списък, надраскани на гърба на тетрадките й, смачкани и захвърлени в кошчетата за боклук, записани в айфона на Сътън, което донякъде си беше жива подигравка. Проблемът беше, че всяка от участничките в Играта на лъжи си имаше мотиви — Шарлът, понеже Сътън й беше откраднала Гарет. Лоръл, защото Сътън… явно беше направила нещо на Теър. Дали Мадлин й е ядосана по същата причина?
Старият телефон на Ема изпиука — беше го скрила под леглото си. Тя остави тетрадката настрани и се пресегна да го извади. След новичкия айфон старото й блекбъри изглеждаше ужасно очукано. Сякаш виждаше скитащо се помиярче на улицата, след като беше прекарала сума ти време само с породисти кучета.
Алекс й беше изпратила съобщение:
„ВСИЧКО ЛИ Е НАРЕД В СТРАНАТА НА СЕСТРИТЕ?“
„НАПЪЛНО“ — написа Ема в отговор. Вече дори не се притесняваше да лъже. Двете с Алекс си бяха разменили няколко есемеси през седмицата и Ема не й беше казала нито думичка за онова, което в действителност се случваше тук. Що се отнася до Алекс, тя знаеше, че Ема е отседнала у семейство Мърсър, за да може двете със Сътън да се опознаят, точно както в приказките.