Ема се надигна от леглото и започна да крачи из стаята. Все още нямаше солидно доказателство, но заснетият клип сигурно беше от нощта, когато Сътън бе убита. В това имаше смисъл. Може би когато Лоръл е свалила превръзката от очите на Сътън и е разбрала, че не е мъртва, е увила огърлицата около врата на сестра си и е довършила работата. Може би истинското убийство е било извършено след края на клипа… Защо вече го нямаше онлайн — той щеше да е достатъчен да убеди полицията, че Ема им казва истината. И как изобщо този клип се беше появил в интернет? Защо убиецът е качил нещо, което би могло да го уличи?
Освен ако Лоръл не го беше публикувала, за да привлече Ема тук. Може би по някакъв начин бе научила, че осиновената й сестра има близначка. И знаеше, че клипът ще стигне до Ема… която щеше да се опита да установи връзка. И точно така беше станало.
Ема опря ръце върху гладките бели стени. Откъм съседната спалня на Лоръл се чуваше приглушена музика. Нищо чудно да си стои там и да крои нови планове. Ема отиде до телевизора и го спря. Изведнъж почувства страх от опасната близост до убиеца. Чувстваше се като затворник в стаята си — затворник в живота на сестра си. Тя отвори вратата и тръгна надолу по стълбите. Тъкмо когато смяташе да отвори входната врата, някой зад гърба й се прокашля.
— Къде отиваш?
Ема се обърна. Господин Мърсър седеше в кабинета до фоайето и пишеше нещо на лаптопа си. В ухото му се забелязваше малка блутуут слушалка.
— Излизам да се поразходя — каза Ема.
Господин Мърсър я погледна над очилата си.
— Минава девет. Не ми харесва да се разхождаш навън сама в тъмното.
Ъгълчетата на устата й се изкривиха в усмивка. Приемните й родители никога не се интересуваха кога излиза и се връща. Никога не се бяха тревожили за нейната безопасност. Дори Беки й позволяваше да се разхожда навън нощем — ако бяха отседнали в някой мотел, тя пращаше малката Ема до автоматите за безалкохолни напитки да й донесе газирана вода и кракери.
Но всъщност той не се тревожеше за безопасността на Ема, а за дъщеря си, Сътън. Ема не можеше да го погледне в очите, знаейки, че дъщеря му не е в безопасност и че вината за това може да е на другата му дъщеря. Тя просто трябваше да се махне оттук. Забеляза тенис ракетата на Сътън облегната на шкафчето в коридора и я грабна.
— Трябва да упражнявам сервиса си.
— Добре. — Господин Мърсър отново погледна екрана на компютъра си. — Но след час да си вкъщи. Трябва да обсъдим правилата за партито ти.
— Хубаво — отвърна Ема. Тя затвори вратата и изтича към улицата. Всички бяха изкарали големите си зелени контейнери за отпадъци на тротоара и навсякъде миришеше на изгнили зеленчуци и мръсни пелени. Колкото повече се отдалечаваше от къщата на Сътън, толкова по-добре — и по-сигурно — се чувстваше. Щом стигна до парка, тя изведнъж се спря, забелязвайки познатата фигура, просната на тревата на тенис корта. Сърцето й се разтупка.
— Итън? — извика Ема. Щом чу името си, той се надигна. — Аз съм, Сътън!
— Радвам се да те видя тук. — Беше твърде тъмно, за да види лицето му, но Ема усети радостта в гласа му. Изведнъж и тя се усети щастлива.
— Мога ли да се присъединя към теб? — попита.
— Разбира се.
Тя отвори вратата и влезе, без да пуска монети в автомата за включване на прожекторите. Вратата се затвори с трясък зад гърба й. Докато се приближаваше до мрежата и лягаше на тревата до него, тя усещаше погледа му върху себе си. Кортът беше все още топъл от дневното слънце и миришеше на затоплен асфалт и разлят „Геторейд“. Звездите над главите им блещукаха като люспички кварц в плочите на тротоара. Звездите на Мама, Татко и Ема пулсираха точно под луната. Тя се разочарова, че след като толкова много неща се бяха променили, звездите продължаваха да си стоят на същото място както преди, и се присмиваха над безплодните усилия на Ема на земята.
Очите й плувнаха в сълзи. Безплодни усилия, по-точно казано. Фантазиите й, докато пътуваше насам с автобуса. Забавленията на двете сестри, които ще се срещнат за пръв път.
— Добре ли си, Силвия Плат? — пошегува се Итън.
Въздухът ставаше все по-студен и Ема подпъхна ръце под тялото си, за да ги стопли.
— Не съвсем.
— Какво има?
Ема прокара език по зъбите си.
— Боже, всеки път като се видим, аз винаги си имам някакви душевни проблеми.