— Не, разбира се, че не! — Ема тръсна глава, чудейки се какво ли е причинила Сътън на Теър. — Просто… не мога…
Тя отстъпи назад. Миризмата на ароматните масла започна да замайва главата й.
— Съжалявам — каза отново тя. След това рязко отвори вратата и изтича в коридора. Вместо да хукне надолу по стълбите към партито, тя се врътна в другата посока и се шмугна в съседната стая.
Затвори вратата в мига, когато Гарет излезе в коридора.
— Сътън? — извика той. Ема се притаи до вратата. Чу стъпките му по килима. — Сътън? — извика отново той.
Ема не помръдна, стараеше се да диша тихо и се молеше той да не реши да влезе в стаята.
След минутка Гарет простена. Затръшна се врата, но няколко секунди по-късно се отвори отново. Ема чу стъпките му надолу по стълбите.
Тя се обърна, отпусна се на земята и се облегна на вратата, въздъхвайки с облекчение. Стаята, в която беше влязла, имаше две нощни лампи с формата на диамант, които осветяваха легло, покрито с кувертюра на черни и бели райета. В единия й ъгъл стоеше розово-бял яйцевиден стол. До прозореца висеше авангардно украшение, направено от движещи се пръчици и пластинки, а стените бяха покрити с многобройни фотографии на момичета. Ема примигна при вида на огромното трикрило огледало на стената до гардероба. Намръщи се при вида на макбука на бюрото и телевизора с плосък екран върху ниската масичка. Стаята изглеждаше точно като тази на Сътън, но на обратно. Значи това беше… спалнята на Лоръл?
Ема бавно се изправи и коленете й изпукаха. Досега не беше влизала в стаята на Лоръл — тя винаги държеше вратата си затворена. Тя светна лампата, която стоеше на бюрото и започна да разглежда снимките на таблото за обяви. Снимката на Сътън и приятелките й пред къщичката с маймунките в зоопарка й се стори странно позната. Както и една друга на Сътън, Шарлът и Мадлин, които размахваха готварски лъжици една срещу друга. Същите снимки имаше и в стаята на Сътън — и Лоръл я нямаше на нито една от тях.
Имаше нещо зловещо в това, че стаята на Лоръл беше огледално копие на сестрината й спалня. Сякаш проучваше Сътън, помисли си тя. Подготвяше се да се превърне в нея.
Ема се приближи на пръсти до леглото на Лоръл и надникна под него. Освен една тенис ракета, там имаше няколко чорапа и ластици за коса. Ема отвори дрешника. Отвътре я лъхна лек мирис на парфюми и чисто нови дънки. Докато всичко в дрешника на Сътън беше на мястото си, блузите и роклите на Лоръл висяха безразборно по закачалките, а дънките и тениските бяха натрупани в ъгъла. Обувките й бяха разпилени по пода.
Ема затвори вратата на дрешника и разтърка слепоочията си. Не можеше да няма нещо тук. Някакво доказателство за онова, което беше извършила Лоръл.
Надявах се, че такова не съществува. Надявах се да не го е направила тя.
Светещият екран на компютъра озаряваше стаята. Ема преглътна тежко, приближи се до бюрото и седна пред него. Скрийнсейвърът представляваше монтаж от снимки на Сътън, Лоръл и останалите от групичката на танци, в ресторанти и по време на взаимните гостувания. Когато Ема докосна мишката той бързо изчезна и разкри тъмен десктоп с икони и файлове. Повечето бяха озаглавени „Доклад за Шекспир“ или „Парти на Ш.“.
Пред вратата се разнесе леко поскръцване. Ема замръзна и вдигна глава. Откъм партито на долния етаж се разнесоха викове. Нечий телефон иззвъня. Тя напрегнато се ослуша за други звуци наблизо и бавно издиша.
Обърна се отново към компютъра, изтегли търсачката и бързо написа в полето „Игра на лъжи“. Изскочи една папка, скрита дълбоко във външния диск. Ема кликна няколко пъти върху нея. Компютърът издаде остър лаещ звук.
В папката имаше няколко клипа. Ема кликна върху първия и той се оказа кратко видео на Мадлин, която се преструваше, че се дави в басейн. Същия клип Ема беше видяла във Фейсбук. На друг клип Сътън, Шарлът и Мадлин се намираха на зелено голф игрище и боядисваха със спрейове някаква скала.
— Обзалагам се на хиляда долара, че Лоръл няма да дойде — каза Сътън. Този клип също го имаше в страницата на Сътън във Фейсбук.
Ема разгледа и останалите клипове: един на Сътън, която се обажда на полицията и им казва, че е чула бебешки плач от контейнера за отпадъци. В друг клип Мадлин открадна колата на госпожа Мърсър, докато тя пазаруваше в супермаркета, а останалите момичета се криеха в храстите с камера и се разхилиха, когато госпожа Мърсър излезе от магазина и се паникьоса. В друг клип едно от момичетата обърна чиновете в класната стая с краката нагоре и закачи американското знаме на обратно. Клиповете продължаваха. Номер след номер. Като че ли нямаха край.