Аз също гледах и се чувствах все по-гадно. Всеки номер беше коварен — и гаден. Бяхме наранили много хора. Може би не всички намираха шегите ни за смешни.
Ема кликна върху последния клип, файл в дъното на списъка, озаглавен „Детронираната кралица“. Появи се тъмен екран. В продължение на няколко секунди камерата подскачаше нагоре-надолу, след което застина неподвижно, като застопорена на триножник. Във фокуса й се намираше един стол, поставен в центъра на празно поле. Изведнъж върху него се стовари някаква фигура, сякаш блъсната от някого. Върху очите й имаше черна превръзка. На шията й висеше сребърен медальон. Ема притисна длан към устата си, изпълнена едновременно с ужас и облекчение.
Това беше клипът, от който бе започнало всичко. Клипът, който я доведе тук. Нейното доказателство.
Върху екрана се появи нечия фигура. Тя се наведе към камерата и нагласи фокуса й. Пълната луна създаваше зловещ ореол около главата й. Фигурата приключи с настройките и лицето й застана на фокус. Ема ахна и затисна устата си с длан. Почувства се така, сякаш се намира в ролеркостър, който току-що се е спуснал надолу по хълма. Лоръл.
Аз също ахнах. Значи всичко беше… истина?
Безизразните зелени очи на Лоръл се взираха в обектива. На лицето й се появи злокобна усмивка. Отнякъде се чу скимтенето на Сътън. Очите на Ема се разшириха, когато осъзна, че тази версия има звук. Ръцете й се разтрепериха. Сърцето й заби лудо. Цялото й същество се беше вкопчило в мисълта да бяга, но тя не можеше да откъсне поглед от екрана.
— Ш-ш-шт — разнесе се глас иззад камерата. Сътън обърна главата си по посока на шума. Внезапно на екрана се появи Шарлът. Тя се приближи до Сътън и затегна превръзката на главата й. След това изникна и Мадлин, която дръпна Шарлът встрани.
Сърцето на Ема биеше толкова бързо, че тя усещаше как се блъска в гърдите й. Това не можеше да е истина. Нима всички са били там в онази нощ?
Лоръл отново се появи в кадър и нахлузи една скиорска маска на главата си. Изчака, докато камерата се завъртя наляво и надясно. След миг някой прошепна: „Давай!“. Лоръл кимна и отиде зад стола на Сътън. Хвана спокойно верижката на медальона и я дръпна силно. Оттук нататък клипът беше същият като версията, която Ема беше гледала преди две седмици. Сътън започна да рита с крака. Раменете й се мятаха наляво и надясно, докато се опитваше да се пребори с Лоръл. А тя дърпаше ли, дърпаше.
Аз гледах ужасено. Как можеха да ми го причинят? Как можаха всичките ми приятелки да се сговорят да ме убият?
— По-силно! — чу се нечий глас отстрани. Звучеше като Мадлин. Лоръл дръпна още по-силно. — И малко по-високо! — обади се Шарлът.
Всичко продължи мъчителни двайсет секунди. Момичетата зад камерата подвикваха и се кискаха, а Сътън продължаваше да драска и да драпа с крака. После изведнъж тялото й се отпусна и главата й се килна встрани. Ема притисна длан към устата си.
Камерата се прехвърли върху Лоръл. Тя стоеше на няколко стъпки от Сътън и я гледаше ужасено. Протегна ръка да докосне сестра си, но после нервно се дръпна назад.
— Хей, момичета… — Гласът й секна.
— Какво стана, по дяволите? — Гласът на Мадлин звучеше панически. — Какво й направи, Лоръл?
— Какви ги говориш? — Брадичката на Лоръл трепереше. — Направих точно каквото ми каза!
Стъпките на Шарлът изхрущяха по сухата трева.
— Сътън? Не си прави шеги с нас! — Когато Сътън не отговори, Шарлът издаде странен звук, смесица от хленч и писък. — По дяволите, мацки. По дяволите.
После отнякъде наблизо се разнесе вик. Картината изчезна за миг. Разнесе се глухо тупване и камерата се озова на земята, показвайки Сътън отдолу. По сухата трева захрущяха стъпки, които все повече утихваха, докато не изчезнаха съвсем.
Почти веднага след това на екрана се появи друга фигура. Тя свали кърпата от очите на Сътън и извади парцала от устата й. Косата й беше мръсна и изпотена, лицето й беше абсолютно бледо. След миг тя отвори очи и обърна помътнелия си поглед към камерата. Ема огледа замаяното лице на сестра си.
След това мониторът потъмня. Ема седеше вцепенена на стола.
— Всички са били там — каза тя с треперещ глас. — Всички са го направили.