Най-накрая Ема извади очукания полароид и големия пакет снимки, направени с него. Фотоапаратът принадлежеше на Беки, но Ема го беше взела със себе си вечерта, когато беше отишла да спи при Саша. Не след дълго Ема започна да пише измислени новинарски заглавия към снимките, които описваха новия й живот и онова, което се случваше в приемните семейства: „На приемна майка й писва от децата, затваря се в стаята си да гледа «Заложете на Бобъра»“. „Хипита неочаквано заминават за Флорида“. „Сравнително приемлива приемна майка получава работа в Хонг-Конг; храненичето не е поканено“. Тя беше единственият репортер на „Пулсът на Ема“. Ако беше в настроение, щеше да измисли подходящо заглавие и за сегашната ситуация: „Зъл приемен брат съсипва живота на момиче“. Или може би „Момиче открива двойничка в интернет. Отдавна изгубена сестра, може би?“.
Ема се спря на тази мисъл. Погледна към очукания лаптоп „Дел“ на пода, който си беше купила от един магазин за уреди втора употреба. Пое си дълбоко дъх, сложи го на леглото и повдигна капака. Екранът му светна и тя бързо набра адреса на сайта, в който Травис беше открил филмчето с фалшивото задушаване. Познатият клип беше пръв в списъка. Беше качен малко по-рано същата вечер.
Ема натисна „старт“ и зърнестият образ се появи. Момичето със завързани очи се мяташе и риташе с крака. Тъмната фигура опъна верижката на врата й. После камерата падна, някой се появи и свали превръзката на очите й. Лицето на момичето беше пепеляво и замаяно. То се огледа трескаво, очите му се въртяха като стъклени топчета. След това погледна към камерата. Синьо-зелените й очи сияеха, а розовите й устни блестяха. Точно като лицето на Ема. Всичко в него беше абсолютно същото.
— Коя си ти? — прошепна Ема и усети как по гърба я полазват тръпки.
Ще ми се да можех да й отговоря. Ще ми се да можех да свърша нещо полезно, вместо само да я обикалям като някой зловещ призрак-воайор. Все едно гледах филм, само че дори не можех да се пресегна и да метна някоя пуканка по екрана.
Клипът свърши и на екрана се появи надпис с въпрос дали иска да го пусне отново. Пружините на леглото изскърцаха, когато тя се намести по-удобно, размишлявайки. После написа в Гугъл „СътънОтАдоЯ“. Веднага изскочиха няколко страници, включително профил във Фейсбук със същото име. На него пишеше Сътън Мърсър. Тусон, Аризона.
Свистящите гуми под прозореца прозвучаха като кикот. Страницата във Фейсбук се отвори и Ема ахна. На снимката беше Сътън Мърсър, застанала във фоайето на някаква къща заедно с група момичета. Беше облякла черна рокля с презрамки, с блестяща лента на главата и сребристи обувки на токчета. Ема погледна лицето й и примигна нервно. Наведе се още по-близо, убедена, че ще открие някаква разлика, която да разграничи Сътън от нея, но всичко, включително малките й уши и идеално оформените здрави зъби, беше абсолютно същото.
Колкото повече Ема мислеше за това, толкова по-силна ставаше вярата й, че тя има отдавна изгубена близначка. Освен това често й се беше случвало да усеща, че като че ли някой я наблюдава. Понякога се събуждаше след нощ на откачени сънища за някакво момиче, което прилича на нея… но не е тя. Сънищата бяха много ярки: как язди петнист кон в нечия ферма, как разнася тъмнокоса кукла по верандата. Освен това щом Беки беше толкова безотговорна, че да забрави Ема на бензиностанцията, може да е направила същото и с друго дете. Може би всички тези дублиращи се чифтове обувки, които Беки купуваше, въобще не са били за Ема, а за нейната близначка, която Беки вече е била изоставила.
Може би Ема е права, помислих си аз. Може би наистина са били за мен.
Ема премести курсора на мишката върху момичето, което стоеше до Сътън на снимката. Появи се малък надпис Мадлин Вега. Мадлин имаше лъскава черна коса, големи кафяви очи, стройна фигура и разстояние между предните зъби, също като Мадона. Главата й беше наклонена подканящо на една страна. От вътрешната страна на китката й имаше фалшива — или истинска? — татуировка на роза, а кървавочервената й рокля падаше предизвикателно върху гръдната й кост.
Момичето до Мадлин беше червенокоска на име Шарлът Чембърлейн. Тя имаше розова, бледа кожа и красиви зелени очи, беше облечена с черна копринена рокля, която широките й рамене опъваха силно. Две блондинки с еднакви ококорени очи и чипи носове стояха в двата края на групичката. Имената им бяха Лилиана и Габриела Фиорело; в обясненията към снимката Сътън ги беше кръстила близначките Туитър.