Ема отпусна ръце в скута си. Дали?
— Просто Сътън има наистина невероятен живот — каза тихо Итън, поглеждайки през прозореца към пълната луна. — Тя е популярна, богата, получава всичко, което поиска. А според онова, което ми разказа… ти не си. Докато Сътън е получила хубав дом в Скотсдейл, ти си живяла в приемни семейства. Това изобщо не е честно, Ема. Много хора в твоето положение биха направили всичко, за да се сменят с близнаците си.
Ема зяпна.
— Никога не бих я убила.
Итън размаха отбранително ръце.
— Знам, че не би го направила. Но… някои хора са ужасни. Някои хора автоматично приемат най-лошото. Правят си изводи за теб, без да се вгледат що за човек си всъщност.
Ема примигна. В колата започна да й става твърде тясно. Тя познаваше много ужасни хора, които си правеха прибързани изводи. Клариса, например — тя предположи, че не крадливият й син е отмъкнал парите, а Ема, просто защото смяташе, че така постъпват храненичетата.
— О, Господи — прошепна Ема и притисна устата си с длан. Итън беше прав. Той се наведе към нея и я прегърна. Притисна я силно и зарови лице в извивката на врата й. Тялото на Ема се разтърси от ридания.
Аз ги наблюдавах, докато останаха така няколко минути, притиснати един в друг. Толкова ми се искаше да съм на нейното място. Толкова ми се искаше да прегърна някого — дори Итън.
После той се отдръпна и я погледна. Покрай очите му се бяха появили загрижени бръчици. Ъглите на розовите му, подканящи към целувка устни, се изкривиха в състрадателна усмивка. На бузата му имаше петно от сажди и Ема искаше да протегне ръка и да го избърше.
— Боже — прошепна той. — Изглеждаш точно като нея.
— Така е при еднояйчните близнаци — каза меко тя. Устата й се изкриви в усмивка, но после отново изхълца сподавено.
Итън я докосна по бузата.
— Остани. Ако Сътън наистина е убита, ние ще открием кой го е извършил.
— Не знам — промърмори Ема.
— Не можеш да позволиш на убиеца да се измъкне — настоя Итън. — Аз ще ти помогна. Обещавам. И когато намерим доказателството, ще отидем при ченгетата и тогава те ще бъдат принудени да ти повярват.
Дъждът спря изведнъж. В далечината нададе вой някакъв койот. Ема се чувстваше така, сякаш бе сдържала дъха си в продължение на часове.
Тя погледна в бездънните сини очи на Итън.
— Добре — прошепна тя. — Ще остана.
— Хубаво. — Итън се наведе към нея и я стисна за раменете. Тя затвори очи; докосването на ръцете му до голата й кожа я накара да настръхне. Надяваше се, че е взела правилното решение. Надяваше се, че не е направила ужасна грешка.
Аз се надявах същото.
33.
Внимавайте, Сътън се върна
Малко по-късно Итън остави Ема пред алеята към дома й. Повечето лампи в къщата все още светеха, макар че колите вече ги нямаше. Когато Ема отвори вратата, Дрейк се хвърли към нея и я облиза по ръката. Старият страх от кучета вече не я парализираше. Явно беше свикнала с него.
— Ето те и теб — Лоръл изскочи от дневната и се хвърли към Ема, обвивайки врата й с ръце. — Навсякъде те търсихме! — Тя се отдръпна назад и огледа сестра си от глава до пети. — Защо избяга така? Изстреля се така, сякаш алеята гори!
— Просто исках да остана сама — призна Ема, надявайки се, че лъжата, която беше измислила в колата на Итън ще прозвучи достоверно. — Аз… Нещо странно се случи с Гарет.
Лоръл се ококори.
— Какво?
Ема се отпусна на дивана и притисна възглавницата към гърдите си.
— Дълга история. — Тя погледна към бюфета в дъното на стаята. Някой беше внесъл всичките й подаръци от верандата и ги беше струпал върху него. Зачуди се дали стаята на Сътън все още прилича на младоженски апартамент.
— Иначе добре ли се забавлява? — попита Лоръл, поглеждайки я загрижено.
Ема извърна глава.
— О, да. Определено — излъга тя. Беше научила доста неща, да. Ужасяващи, да. Но забавни?
— Нали не се… сърдиш за нещо? — Лоръл перна с пръсти пискюлите на възглавницата. — Шарлът каза, че може да си отишла в стаята ми. И че може да си… видяла нещо. И затова си избягала така от нас…
Ема се облегна на възглавниците. Макар че й се искаше да признае, че е видяла клипа, макар че искаше да вярва, че Лоръл, сестрата на Сътън, няма нищо общо с това, тя смяташе, че е твърде опасно да й се довери.