Приятни сънища, отдавна изгубена моя сестро. Ще се видим утре… макар че ти няма да ме виждаш.
Благодарности
Боже, започването на нова поредица наистина е мъчна работа! Бях забравила колко е тежко и със сигурност не бих могла да се справя без помощта на Лейни Дейвис, Сара Шендлър, Джош Банк, Лес Моргенщайн от „Алой Ентъртейнмънт“ и Фарин Джейкъбс и Кари Съдърланд от „Харпър Тийн“. Всички вие бяхте невероятно прецизни в създаването на първата книга от „Игра на лъжи“, от извайването на гласа и структурата до оформянето на най-дребните детайли, които й придават блясък и замах. Не мога да изразя дълбоката си признателност за цялата ви подкрепа през последните няколко месеца — особено на Лейни, която най-вероятно трябваше да редактира творбата ми колко… шест пъти? Двете определено сме добър екип и се надявам да останем такъв още много, много време.
Освен това искам да благодаря на Анди Макникъл и Анаис Борджа от „Уилиям Морис“ за напътствията и ентусиазма им. На Кристин Маранг от „Алой Ентъртейнмънт“ за нейната креативност и сърцатост и на Лиз Дрезнър за това, че направи толкова красива корица за книгата ми. На Джоуъл, моя съпруг, който четеше всички чернови, които привършвах късно през нощта, и който ми казваше кое не звучи добре и какво ще го направи да звучи по-добре, макар че аз не исках да го прави, защото не ми се пишеше и едно изречение повече. На добрия ми приятел Андрю Зейх, най-бързо научилият се да кара сърф човек, когото познавам — внимавай за опасни минимаркети! На родителите ми Минди и Шеп — страшен панаир! — и сестра ми Али — умница! — както и на Карън и Мелиса Крук, момичета, човек никога не трябва да влиза в мексикански бар, освен ако не е готов да пие текила. И естествено, огромно благодаря на всичките ми читатели, с които общувах тази и миналите години, за това, че се свързахте с мен и ми казахте своето мнение. Страхотни сте, хора, всеки един от вас!
И защото ви обичам твърде много, за да си позволя да ви изгубя, моля ви, не опитвайте вкъщи никой от номерата в Играта на лъжи. Надявам се да сте съгласни с мен, че каквото и да се случва в Играта, то трябва да си остава там… и никъде другаде.