Надникнах през рамото на Ема. Познах момичетата на снимката. Изглежда бяхме близки. Но те бяха като книги, прочетени преди две лета; знаех, че ги харесвам, но не си спомнях нищо за тях.
Ема слезе надолу по страницата. Повечето профили във Фейсбук бяха публични. Сътън Мърсър щеше да бъде последна година в гимназията, също като Ема. Тя учеше в някаква гимназия „Холиър“. Интересите й бяха тенис, пазаруване в мола „Ла Енкантада“ и бодирепинг с масло от папая в спакомплекса „Кениън ранч“. Под „Какво харесва или мрази“, тя бе написала: Обичам Гучи повече от Пучи, но не толкова, колкото Джуси. Щом го прочете, Ема се намръщи.
Да, и аз нямах представа какво означава това.
След това Ема се прехвърли на страницата със снимки и се загледа във фотографията на група момичета с тенис блузки, поли и маратонки. В краката им имаше плоча с надпис „Отбор по тенис Холиър“. Ема прокара курсора по момичетата, докато не се появи името на Сътън. Тя беше третата от ляво, косата й беше силно опъната назад и вързана на конска опашка. Ема премести курсора върху тъмнокосата индийка, която стоеше отдясно. Тя се казваше Ниша Банерджи. Устните й бяха разтегнати в захаросана, подмазваческа усмивка.
Погледнах я втренчено и по безтегловното ми тяло премина бърза нервна тръпка. Знаех, че не харесвам Ниша, но не знаех защо.
След това Ема погледна снимка на Сътън и Шарлът на тенискорта, заедно с висок, привлекателен мъж с посивяваща коса. Името му не беше отбелязано на снимката, но надписът отдолу гласеше: „Аз, Ш. и г-н Чембърлейн на урок по тенис в Аризона“. Следваше снимка на Сътън, прегърнала привлекателно русокосо момче, облечено във футболен екип на „Холиър“. „Обичам те, Г!“ — беше написала тя отдолу.
Някой си Гарет беше отговорил в коментарите: „И аз те обичам, Сътън“.
О-о-о, помисли си Ема.
Аз също усетих как сърцето ми трепва.
Последната снимка, върху която кликна Ема, показваше Сътън, седнала край масата на верандата заедно с двама добре изглеждащи по-възрастни хора и русокосо момиче с квадратна челюст на име Лоръл Мърсър. Приемната сестра на Сътън, най-вероятно. Всички се усмихваха широко, вдигнали тост с някакви сладникаво изглеждащи питиета. „Обичам семейството си“ — гласеше надписът отдолу.
Ема се задържа доста време над снимката, усещайки стягане в гърдите. Всичките й мечти за звезда на Мама, звезда на Татко и звезда на Ема изглеждаха до голяма степен така: привлекателно, щастливо семейство, хубава къща, добър живот. Ако отрежеше главата си от някоя своя снимка и я залепеше върху главата на Сътън, снимката нямаше да изглежда по-различно. И въпреки това животът й беше съвсем различен от този.
На страницата във Фейсбук бяха дадени и няколко връзки към Ю Тюб и Ема кликна върху първата. Сътън стоеше на добре поддържано зелено игрище за голф заедно с Мадлин и Шарлът. Трите коленичиха на тревата и започнаха да разклащат ожесточено металните спрейове, които държаха в ръцете си. Бавно и безмълвно те започнаха да пишат послания върху една голяма скала. „ЛИПСВАШ НИ“ — написа Мадлин. Посланието на Сътън гласеше: „НИША БЕШЕ ТУК“.
— Къде е Лоръл? — попита Шарлът.
— Златното момиче каза, че го е страх — промърмори Сътън от екрана. Гласът й беше толкова познат, че гърлото на Ема се сви.
Тя кликна върху следващите клипове. В единия Сътън и приятелките й се занимаваха със скайдайвинг, в другия скачаха с бънджи. Няколко клипа показваха как едно от момичетата завива безгрижно зад ъгъла, а останалите изскачат неочаквано от скривалището си и тя пищи от страх. Последният клип имаше заглавие „Честен кръст, да пукна дано“. Той започваше с Мадлин, която прави скок със завъртане в басейна. Щом падна във водата, тя започна да пляска с ръце по нея.
— Помощ — изкрещя момичето, мократа й тъмна коса беше паднала върху лицето й. — Мисля, че си счупих крака! Не мога… да помръдна!
Камерата се разлюля.
— Мадс? — извика Шарлът.
— По дяволите — обади се някой друг.
— Помощ! — продължи да удря с ръце по водата Мадлин.
— Чакай малко — изведнъж се разнесе гласът на Сътън. — Тя каза ли го?
Камерата се завъртя към Шарлът, която изведнъж замръзна на място. Тя държеше надуваема спасителна жилетка в ръце.
— Какво? — попита замаяно тя.
— Тя каза ли го? — отново попита Сътън.