Това беше всичко.
Господин Магнус Лий нямаше намерение да създава курорт — нито екологичен, нито какъвто и да е друг. Той беше купил земята, за да слуша. От далечната равнина на Гримисдотир-Фургала можеше да си осигури най-чистия контакт с мрежа от сателити за наблюдение, позиционирани в геостационарна орбита над Северното полукълбо.
В 3:07 часа местно време се чу някакъв мелодичен звук от конзолата на самотния техник, който работеше тук. Звукът означаваше, че е прихванато комуникационно устройство под наблюдение със статут „спешно". В този случай устройството беше мобилен телефон. Номерът се появи на екрана, последван от указание: „Мишена Алфа". Процедурата изискваше техникът да уведоми шефа си веднага.
— „Мишена Алфа" осъществи трансмисия.
На другия край на земното кълбо, Магнус Лий отговори веднага:
— Обаждане?
— Не, сър. Текстово съобщение.
— Продължавай.
— Една дума. Може да е просто безсмислица.
— Каква е думата?
— Палантир. — Техникът произнесе всяка сричка така, все едно я изговаряше на собствения си език. Пал-юн-тийр.
Лий премига няколко пъти много бързо. Винаги правеше така, когато получеше обезпокоителни новини.
— Разбирам. Кой е получателят?
— Не знаем кой използва телефона, известно ни е само, че е регистриран на името на американска компания. „Комсток Партнърс" ЕООД, с адрес „Броуд Стрийт" 221, Ню Йорк. Собственикът се казва Робърт Астър.
Лий, разбира се, знаеше това име.
— Започни да подслушваш телефона. Назначи постоянно наблюдение. Категоризирай го като „спешно".
— Да, сър.
— Продължавай да си вършиш толкова добре работата и до края на годината ще те изпратя у дома.
Магнус Лий отиде до прозореца. От всекидневната си на осемдесетия етаж на най-новата и най-желана сграда в града той се наслади на невероятната гледка към процъфтяващия метрополис. Лъскави нови небостъргачи, издигащи се постройки от стъкло и стомана, които пронизваха небето, истински чудеса на съвременното инженерство. Между тях се намираха повече строителни кранове, отколкото човек можеше да преброи. Видя улици, изпълнени с нови коли, и океан, в който се беше образувала плетеница от следите на стотици товарни кораби и фериботи.
Накъдето и да обърнеше поглед, виждаше бъдещето, а бъдещето беше пари.
Последна трансмисия.
Палантир
Лий се замисли за годините на планиране, огромната инвестиция, тежката работа. Най-вече обаче мислеше за себе си. Неговият възход към могъществото не можеше да бъде спрян. Не и сега. Не и когато всичко беше на една ръка разстояние.
Погледна името на компанията и нейния собственик, които си беше записал.
Комсток Партнърс
Робърт Астър
Лий си пое дълбоко въздух, задържа го в себе си. Планът не можеше да се провали, инвестицията не можеше да бъде направена за нищо, възходът му нямаше да бъде прекратен.
Получи видение как едно камъче се удря в спокойно езеро. С потъването си то създаваше вълни, които се понасяха към брега. Концентрични кръгове, които се разширяваха един след друг.
Камъчето беше ударило водата.
Но на вълните не биваше да им се позволява да достигнат брега.
5
— Как го прие?
Алекс задържа погледа си върху таблото, докато закопчаваше колана си.
— Не знам.
— Не се ли разстрои? — попита специален агент Джим Малой. Той беше на тридесет, от три години работеше за Бюрото, след като шест години беше във флота — в началото като шофьор, а след това като тюлен[11] с две мисии в кариерата си.
— О, разстроен е. Просто никога няма да го покаже. — Алекс провери блекберито си. — Да се е случило нещо, докато бях вътре?
— Нада[12]. Мястото е тихо като гробница.
Ставаше въпрос за „Уиндърмиър Стрийт" 1254 в „Инууд", Лонг Айлънд, операция, която Алекс беше разпоредила, за да се наблюдават заниманията на предполагаем контрабандист на оръжие.
— Два дни — каза жената. — Трябва да се върне скоро.
— Може би е на почивка.
— Възможно е да се е изпарил, но не е във ваканция. Видя снимките. Ще се върне по някое време. Когато го стори, ние ще бъдем тук, за да поговорим с него. Добре, андиамо[13].
Алекс обърна колата с маневра и настъпи газта, разпръсквайки малко скъп италиански чакъл на излизане от алеята. Зави по „Фърдър Лейн" към океана и за шест секунди ускори до почти сто километра в час. Имението се изгуби от поглед. В огледалото за обратно виждане приличаше на осветена къща за кукли. Алекс не можеше да си тръгне достатъчно бързо от това място. Малой я хвана, че гледа.
11
Военноморски тюлени — най-елитната специална част във Военноморските сили на САЩ. — Б. пр.