— Ще ни трябва заповед за това.
— Записът сигурно ще помогне.
— Насилваш нещата, хлапе.
— Солт има свой човек в посолството ни тук. Знаеше, че не съм в Англия официално. — Алекс продиктува номера на майора и точното време на обаждането. — Проследи го и разбери кой е на заплата при него и на кого се е обадил в Бюрото.
— Някакви предположения?
— Човек от нашия офис. Гарантирам.
69
Къщата в Маклийн, Вирджиния, представляваше двуетажна тухлена постройка с черни капаци на прозорците и градински жокей, който да посреща гостите. Астър хвана чукалото и изчака да стане точно 7:30 часа, за да почука три пъти. Мъж, който явно се обличаше за работа, отвори почти мигновено.
— Да?
— Господин Носи. Казвам се Боби Астър. Съжалявам, че ви безпокоя толкова рано, но смятам, че баща ми ви е посетил в неделя. Може ли да вляза?
Носи беше слаб и мургав, с много късо подстригана коса и хлътнали кафяви очи. Носеше каки панталони и поло риза, на която беше извезано името на компания „Бритиум" над лявата му гърда. Астър се намираше на правилното място.
— Очаквах някой да дойде — каза Носи. — Но смятах, че ще са ФБР или полицията.
— От никоя служба ли не са ви посетили?
— Само вие. Предполагам, че не сте агент или нещо подобно.
— Мениджър съм на хедж фонд. Живея в Ню Йорк. Погледът на Носи просветна.
— „Комсток"?
— Това съм аз.
Мъжът отпи от чаша, на която беше написано Американски плавателен съд „ДАЛАС".
— Влизайте. Тъкмо се приготвях за работа.
— Това вашият кораб ли е? — попита Боби и посочи към чашата.
— Всъщност е подводница. Прекарах десет години на тази ядрена машина. В тази къща вратата е люк, подът е палуба, а тоалетната е галюн. Съпругата ми ненавижда това. Децата смятат, че е забавно. — Носи погледна през рамото на Астър към спринтъра. — Ваш ли е?
— Да.
— По-голям е от някои от подводниците, на които съм служил. Има ли шофьор някъде там?
— Има.
— Защо не се качите при мен, докато пътувам за офиса? Можем да поговорим по пътя. Чакам обаждане в девет, което не мога да пропусна. Новите собственици. — Носи завъртя очи.
— Разбира се.
На мъжа му бяха необходими още десет минути, за да довърши кафето си, да целуне трите си деца за довиждане и да погали голдън ретривъра си. Астър стоеше на вратата на кухнята и ставаше свидетел на дневния ритуал в това семейство. Помисли си за собствената си дъщеря, Кейти, която в момента беше във ваканция в Ню Хампшир. Не помнеше кога за последен път я видя някоя сутрин, преди да тръгне за работа, или пък някоя вечер, когато се прибираше у дома. Офисът беше негова съпруга, любовница и дете, взети заедно. Нямаше намерение да се извинява за това, но поне можеше да се обади на дъщеря си, за да й каже здравей и че я обича.
След тази среща, каза си наум.
Обеща си.
Астър и Носи седнаха във форд експлоръра на домакина и пътуваха със 110 километра в час по „Джордж Вашингтон Паркуей". Потомак течеше от дясната им страна, зелена и ленива. Спринтърът ги следваше отзад.
— Приличате на него.
— Аз съм по-висок — контрира Боби.
— Съжалявам за случилото се. Някакви новини?
— Поне не съм чул. Самият аз се опитвам да разбера какво се е случило. Намерих адреса ви в дома на баща ми. Разполагаше също така с няколко статии за „Бритиум". Не планирате да ставате публични в скоро време, нали?
— Тъкмо бяхме купени от „Уотърсмарк". Трябва да сте чул. Астър кимна.
— Значи баща ми е бил тук по друг бизнес. Носи пое щафетата.
— Той изненада и мен. Имам предвид, че не се обади или нещо такова. Просто се появи една неделя сутрин на прага ми.
— Имаме си причина да се появяваме без предварително уведомление.
Мъжът зачака, но Боби не предложи обяснение.
— Както и да е — продължи Носи, — искаше да научи повече за компанията. Каза, че желае да разбере всичко за нас, от А до Я. Опитах се да го отпратя. Все пак беше неделя и децата имаха бейзболен мач. Това не го трогна. Предположих, че щом е изминал пътя до нас, вероятно става въпрос за нещо изключително важно. Изпратих децата със съпругата ми. Поканих го и му разказах всичко.
Астър слушаше внимателно, докато Носи му представяше своята директорска реч. „Бритиум" беше започнала дейност преди десет години, създаваше софтуерни контролни приложения, код, който автоматизираше технологичната инфраструктура, превеждаше различни компютърни протоколи в познати, лесноразбираеми езици.