Спомни си финансовите доклади, които намери в къщата на Пенелъпи Еванс. Изброи компаниите една по една и Носи потвърди за всяка една от тях, че използва „Платформа Империя". Боби започна да гледа на „Бритиум" и „Платформа Империя" по различен начин.
— Надявам се, че не съм прекалено груб — започна той, — но доколко защитена е „Империя"? Изглежда доста критични индустрии я използват, за да контролират операциите си по един или друг начин. Имало ли е случаи на хакване или кибератаки срещу нея?
— Нито един. „Платформа Империя" е оборудвана със свой собствен файъруол, който да спира нежелани пробиви.
— Значи досега никой не е хаквал някой от вашите клиенти и не се е намесвал в контрола? Нито веднъж?
Въпросът изнерви Носи.
— Нямам правото да разисквам подобни теми. Мога да ви пренасоча към господин Хонг. Той се занимава с въпроси относно интегритета и съдебните спорове.
Астър вдигна ръце и се усмихна.
— Няма нужда да споменавате съда. Просто се опитвам да науча колкото може повече за компанията ви.
— Човек трябва да внимава.
— Имам един много важен въпрос. Може ли „Платформа Империя" да се използва за контролирането на автомобил?
Носи се засмя, преди да разбере смисъла на въпроса.
— Не, не може. Само шофьор може да управлява една кола. — Мъжът рязко стана. — Съжалявам, че трябва да ви изритам, но господарят ми чака.
Астър също стана.
— Споменахте, че баща ми е бил заинтересован от новия собственик.
— „Уотърсмарк"? Да, беше любопитен относно мениджърските им практики. Искаше да знае доколко са замесени в ежедневните ни операции.
— И?
— Разбира се, прекарваха много време с нас по време на продажбата и през първите шест месеца след придобиването. Запознаха се с всичките ни вътрешни системи — счетоводство, ведомости, доклади, подобни неща. След това ни оставиха да работим както си знаем.
— Имате предвид, че всичко е горе-долу както преди?
— Разбира се, господин Хонг въобще не ни закача. Това беше вторият път, в който Носи спомена името.
— Кой е господин Хонг?
— „Уотърсмарк" го доведе и му плаща заплатата. Събира всичката информация, която желаят. Занимава се с по-сериозните въпроси. Умен тип. Масачузетски технологичен институт. Станфорд. Също така е инженер. Разбира напълно онова, което правим.
Секретарят напомни за конферентния разговор по високоговорителя.
— Беше ми приятно — каза Носи. — Надявам се, че съм помогнал.
— Изключително много — отвърна Астър, макар да не беше толкова сигурен. — Благодаря ви за отделеното време.
Директорът го изпрати до вратата.
— Господин Астър — започна мъжът, лицето му беше истинска маска на тревогата, — не смятате, че „Бритиум" има нещо общо със смъртта на баща ви, нали?
— Имате предвид въпроса ми за колата? Просто бях любопитен, след като изслушах всичките ви обяснения, че „Империя" е като едно универсално дистанционно управление.
— Платформата не може да контролира кола. За тази цел трябва да хакнете GPS-а и разбира се, да инсталирате дистанционна насочваща система. — Настроението на Носи се подобри. Ядреният инженер, който се беше превърнал в софтуерен предприемач, надушваше предизвикателство. — Може би просто…
70
Пристигнаха в две коли, тихо и незабележимо. Алекс беше в първата с колегата си от МИ-5, полковник Чарлз Грейвс. Трима офицери ги следваха с автомобила зад тях. Пред офиса на ГРААЛ в Лондон се беше събрал втори екип. Набегът щеше да е синхронизиран.
— Така — започна Грейвс. — Ще действаме ли? — Той беше светъл, синеок и красив мъж, с пясъчноруса коса, който постоянно беше намръщен.
— Да вървим да си заработим бирите — каза Алекс.
— „Гинес", надявам се?
— „Бъд".
— „Крайки". — Грейвс се обади на колегата си в Лондон. — Тръгваме. — Отново насочи вниманието си върху шофирането и ускори по правата улица. От двете страни на пътя имаше дървета. Минаха покрай поляна с коне и езеро с кей и лодка с гребла. Завиха и домът на майор Джеймс Солт се показа насреща им. Той представляваше скромна къща в джорджиански стил, дворът беше с големи мраморни плочи. Сестрите Бенет биха го нарекли голяма крачка напред. Господин Дарси би го приел като огромна крачка напред[62]. Пътят се разшири, когато влязоха във вътрешния двор. Грейвс спря колата до един работещ фонтан и излезе от нея. Алекс стигна до вратата с една крачка пред него.
62
Сестрите Бенет и господин Дарси — герои от романа „Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин. — Б. пр.