— Искаш ли да ти кажа? — попита Грейвс. — Някоя държава.
Алесандра кимна. Коя беше държавата? Само някоя агресивна страна би стигнала дотам да организира подобна мащабна операция.
Едно от досиетата я заинтригува доста. То принадлежеше на Александър „Санди" Буфо, мъж на четиридесет, бивш лейтенант в армията на Южна Африка и — също като Ламбер и Солт — участник в провалилия се преврат в Коморски съюз. Под секцията „Опит" беше подчертала прякора Скинър. Точно Буфо беше изпратил заплашителното съобщение — „Птичето кацна. Gott mit uns." — и с него Солт беше разговарял четиринадесет минути, след като ГРААЛ го уведомиха за визитата на Алекс.
Задължително трябваше да засекат телефона му.
Във „Военни материали и оборудване" бяха включени ръководство и карта на международните канали за контрабанда на оръжие. Имаше имена на дилъри, точки на товарене и разтоварване, фалшиви товарителници, контакти в три американски входни точки: летище „Джей Еф Кей", пристанищни власти във Филаделфия и Хюстън. Списъкът с оръжията съответстваше на намереното на „Уиндърмиър Стрийт". Имаше обаче една малка разлика: количеството им беше три пъти по-голямо.
На последно място, но най-важно според Алекс, беше „Логистиката". В тази купчина се съдържаха подробности за полети до и от Намибия, а след това до Каракас през Ангола (за която помнеше, че е бивша португалска територия). Следваха имената на контактите на всяка спирка, включително телефонни номера и имейл адреси. Хотели с потвърждение на резервациите и предплатени ваучери. Алекс прояви специален интерес към един хотел в Мексико Сити, където преди две нощи бяха запазени дванадесет стаи на името на „Екселсиор Холдингс". Посочена беше транспортна компания, която беше наета, за да вземе „група от двадесет и петима" от международно летище Бенито Хуарес, включително подробности за пристигащия полет. Присъстваше дори името на генерал Хайме Фортуно от мексиканската армия, който се беше съгласил да посрещне пътниците и да улесни преминаването им през имиграционния контрол, както и банковата сметка на военния. Написано на ръка листче върху досието на Фортуно гласеше: „Платени 10 000 долара. 15 юли."
Финансирането, както изглеждаше, беше неограничено. Но следата свършваше там. По-нататък никъде не се споменаваха нито „Екселсиор", нито Вадуцка банка. Нищо, което да ги насочи към „стария приятел" на Солт.
Алекс се ядоса. Разполагаше с доказателства, които щяха да бъдат достатъчни на всеки прокурор да затвори лошите за сто доживотни присъди. Но цялото това изобилие от информация не можеше да я отведе до основните въпроси в този заговор: къде, кога, как. Като всички останали агенти, тя беше наясно с неособено блестящата репутация на ФБР в предотвратяването на терористични актове. Когато пое командването на КТ-26, се зарече, че ще осуетява атаките преди, а не след като се случат.
Въпреки това за пореден път тя — и следователно Бюрото — се бяха изправили пред тухлена стена. Нуждаеше се от сериозно разузнаване, за да разположи хората си на необходимите места за спирането на набега.
— Пропусна тези — каза Грейвс и стовари нова купчина с папки на бюрото и. — Бяха паднали зад радиатора.
— Какви са?
— Нещо, което ще те заинтригува.
Алекс взе първата папка. „Пристигнали/САЩ". Погледна Грейвс.
— Солт е знаел.
Отвори папката и зачете. Три групи. Мястото за влизане на първата беше Матаморос. На втората — през нефтена платформа близо до Гълф Коуст. На третата — през Канада. Всички използваха прикритието на корпоративни служители. Очакваше се да пристигнат в Ню Йорк вчера вечерта.
Птичето кацна. Gott mit uns.
Къде бяха отседнали? Започна да рови из листовете и да търси някаква информация за тайна квартира, гнезденце, в което групата да се окопае и да се подготви за атаката. Не намери нищо за „Уиндърмиър" или някое друго място. Това означаваше само едно нещо: операцията разполагаше с контакт в Америка.
При повторното прочитане на всичко забеляза едно име. Адресът на пристигане в Матаморос принадлежеше на огромната верига супермаркети „Пекос". Нефтената платформа беше собственост на „Нобъл Енърджи". Мястото в Канада беше фабрика на „Силикон Солюшънс" в Кичънър-Ватерло.
Пекос. Нобъл Енърджи. Силикон Солюшънс.
Алекс остави папката на бюрото.
— О, не.
— Какво има? — попита Грейвс.
— Той беше прав — отвърна жената.
— Кой?
— Боби.
71
— Здравей, Марв.