Кой?
Астър се обърна към компютъра си. Отвори „Гугъл" и потърси всяка ключова дума, за която се сети. Започна със седемте компании, чиито годишни доклади беше намерил в дома на Пенелъпи Еванс. Към тях добави и имената на петте частни инвестиционни фирми. Най-накрая написа „Бритиум". Натисна Enter.
Получи отговор за 0,025 секунди.
Първият линк беше към статия със заглавие „Уотърсмарк" приветства нови инвеститори". Продължи да чете. „Днес Нюйоркската частна инвестиционна фирма „Уотърсмарк" ООД обяви продажбата на тридесет процента дялово участие на „Чайна Инвестмънт Корпорейшън" за три милиарда долара. Председателят на „Уотърсмарк" Дънкан Нюман заяви: „Приветстваме участието на ЧИК и гледаме напред в бъдещето за осъществяването на вълнуващи инвестиции". Нюман добави, че няколко китайски мениджъри на суверенния инвестиционен фонд ще бъдат изпратени в нюйоркския офис на „Уотърсмарк", за да придобият опит в частния инвестиционен бизнес и в замяна да предложат своите познания."
„Чайна Инвестмънт Корпорейшън". Не можеше да бъде.
Астър прочете последния ред и подът под краката му рухна. „Председателят на ЧИК Магнус Лий коментира: „Разбира се, нашето участие е миноритарно, но се надяваме да научим много от нашите американски бизнес партньори".
Магнус Лий. Специалният му контакт. Човекът, чийто съвет беше потърсил, за да направи най-голямата инвестиция в историята на фирмата си.
Астър премига, не можеше да повярва на очите си — може би не искаше да им повярва. Изправи се, не можеше да помръдне краката си, имаше чувството, че са циментирани.
Лий беше връзката.
Лий беше човекът, който стоеше зад смъртта на баща му. Върна се до бюрото си. Стовари се на стола. Следващият линк гласеше: „Оук Лийф Венчърс" продава двадесет и пет процента дялово участие на „Чайна Инвестмънт Корпорейшън". Продължаваше с информация, че ЧИК ще изпрати трима от мениджърите си в офисите на „Оук Лийф". Магнус Лий беше цитиран, че е „развълнуван" от инвестицията, макар да посочва, че ЧИК ще играе ролята на мълчалив партньор.
Лъжи. Лъжи. Купища лъжи.
Десетина минути Астър четеше линк след линк.
„Чайна Инвестмънт Корпорейшън" беше инвестирал милиарди долари във всяка от частните инвестиционни фирми, свързани с корпорациите, които баща му беше разследвал. Лий винаги беше отбелязвал, че инвестициите са пасивни, но във всеки от случаите ЧИК беше изпращал няколко мениджъри в частните инвестиционни фирми като „мениджъри на обучение".
С други думи, „шпиони".
Астър си спомни азиатеца със светлосините очи, който се беше опитал да го убие вчера. Цветът беше същият като очите на Магнус Лий.
Боби кликна върху уебстраницата на „Уотърсмарк". Отвори списъка с мениджъри и не се изненада, когато намери познато име: „Хърбърт Хонг. С научна степен от Станфорд, МТИ… роден в Китай". Хонг беше един от мениджърите на ЧИК, внедрен в „Уотърсмарк", който след това беше отишъл да работи в „Бритиум".
Изведнъж всичко му се изясни. „Чайна Инвестмънт Кор-порейшън" използваше миноритарното си участие в „Уотърс-марк", „Оук Лийф" и всички останали, за да наложи влиянието си над определени ключови компании в портфолиото на фонда — компании в критични сектори в националната икономика: компютри, енергетика, сателити, ракети. Но с каква цел?
Контрол.
Досега действията на Лий — и по подразбиране на страната му — биваха скривани под пелерината на ежедневната корпоративна дейност. Астър знаеше, че това време е приключило. Лий вече не се задоволяваше само с шпионаж. Имаше нещо друго наум. Нещо ужасно се печеше. Баща му знаеше какво е то и това му беше коствало живота. Палантир също го знаеше.
Започват да се отчайват.
Самият Лий му беше казал да изчака до петък.
Каквото и да беше, случваше се сега.
Астър извади телефона си, за да се обади на Алекс. Стигна прекалено далеч. Не изпитваше задоволство от усилията си, само ужас. Щеше да остави ФБР да се заемат. Докато набираше, по високоговорителя се разнесе гласът на секретарката му:
— Обаждане за теб, Боби. Септимъс Ревънтлоу.
Астър погледна часовника. Една минута преди три. Оставаше час и половина до изискуемостта на марджин кола. Оставаше час и половина до банкрута.
Боби остави мобилния и вдигна стационарния телефон.
— Здравей, Септимъс.
72
Алекс Форца беше притиснала телефона до ухото си и се взираше през прозореца в сенчестите контури на британските улици. Минаваше девет. Европейският здрач преливаше в нощ. Чарлз Грейвс беше седнал зад волана и караше като луд към летище „Гатуик". Обеща да я закара за час. Тя му отговори, че може да стигне за четиридесет минути. Накрая се разбраха да карат с „газ до дупка".