Докато самолетът набираше скорост по пистата, Алекс отново се опита да се обади на Джон Съливан. Обхватът не беше добър и връзката нямаше как да бъде осъществена.
Боби, помисли си тя. Защо не ми се обаждаш?
73
Астър пристигна в офиса на Септимъс Ревънтлоу на „Четиридесет и девета" и „Парк" точно в 15:30 часа. Съли кръжеше около квартала със спринтъра. Боби му обеща срещата да е кратка. Влезе в сградата и провери таблото с информация за офисите. РКХ, или „Ревънтлоу Консолидейтид Холдингс", се намираше в 3810. Реши да си сложи вратовръзка, за да се реваншира за грубото си държание. Не беше сигурен дали по този начин признаваше победа или поражение. Използва стъклото като огледало. Завърза своята „Уиндзор" и забеляза, че друго познато име също е наемател в сградата и също е на тридесет и осмия етаж. Какви бяха шансовете? Реши да се отбие изненадващо преди срещата си с Ревънтлоу и да зададе някои въпроси.
Асансьорът пристигна. Астър се замисли, преди да влезе в него. Една жена задържа вратата и най-накрая се престраши. За щастие, пътуването беше бързо, спряха само на една междинна спирка. Излезе на тридесет и осмия етаж. Офис 3810 беше отляво. Зави надясно и тръгна по коридора, докато не стигна до двойна врата. Големите букви съобщаваха името на обитателите на офиса. ЧАЙНА ИНВЕСТМЪНТ КОРПОРЕЙШЪН. Сложи ръка на дръжката, имаше намерение да влезе. Какво щеше да каже? С кого трябваше да говори? Суверенният инвестиционен фонд несъмнено вземаше решенията си в Пекин, а не в Ню Йорк. Обърна се и продължи към края на коридора. Вратата на офиса на Ревънтлоу съобщаваше фирмата му със същите стандартни букви. Отвори и влезе вътре. Рецепцията беше празна. Нямаше секретарка. Нямаше асистенти. Офисът беше необитаем като гробница. Астър остана с впечатлението, че никой не влиза тук.
— Септимъс — провикна се. — Тук съм.
— Ела отзад. Няма как да ме пропуснеш.
Астър тръгна към края на къс коридор, където се виждаше отворена врата. Ревънтлоу стоеше зад семпло бюро. Зад него имаше лавица за книги, а от едната му страна малка масичка. Един от прозорците беше с изглед към катедралата „Свети Патрик".
— Радвам се, че успя да дойдеш — каза Ревънтлоу. — Съжалявам, че те накарах да изминеш толкова много път по това време на деня.
— Давай накратко — отвърна Астър.
— Сметката ти е в системата ми. Банкерът ми очаква да му се обадя. Някаква промяна в позицията?
— Не.
— Значи си съгласен да вземеш всичките триста милиона долара?
— Не ни трябват толкова много, за да посрещнем марджин кола, но ще ги използваме да омекотим удара. Сигурен ли си, че искаш да го направиш?
— Сигурен ли си, че юанът ще се обезцени?
Астър се изправи и тръгна да се разхожда из офиса. Не отговори на Ревънтлоу. Истината беше, че вече не можеше да бъде сигурен за нищо, най-малко за това дали китайското правителство щеше да обезцени валутата си, както обеща Магнус Лий. Ако „Чайна Инвестмънт Корпорейшън" наистина имаше нещо общо със смъртта на баща му и с атаката, която Палантир (и Едуард Астър) вярваше, че предстои — каквато и да беше тя, — не можеше да се има доверие на Лий. За първи път Боби Астър осъзна, че е бил част от плана. Не знаеше как или защо. Знаеше само, че съществуваше безспорно ниво на взаимосвързаност, което определяше съвпадението и случайността. Безпокойството му само се увеличи от желанието на Септимъс Ревънтлоу да инвестира 300 милиона долара в „Комсток".
— Знаеш ли — започна Астър, — никога не си ми казвал откъде семейство Ревънтлоу е придобило парите си.
— Дълга история — отвърна Септимъс. — Минала история. Нямаме време да се връщаме към нея сега. Донесе ли документацията?
— В куфарчето ми е. Трябват ми няколко подписа. Парите от Германия ли идват?
— Отчасти, но преди Германия да стане Германия. Прусия и Беларус. Берлин и Киев. Династии, които отдавна са се разпаднали и са отишли на бунището.
— Не знаех, че сам ръководиш нещата тук. Нямаш ли секретарка?