— Предпочитам сам да движа всичката работа. — Ревънтлоу посочи към телефона си. — Мисля, че трябва да се обадя.
Астър спря да крачи. Осъзна, че Септимъс е по-нервният от двама им. Мъртвешки бледото му лице беше почервеняло. Макар помещението да беше климатизирано, по челото му беше избила пот. Все пак, помисли си Астър, щеше да изгуби доста пари, ако „Комсток" фалираше.
На рафтовете зад Ревънтлоу имаше десетина стъклени поставки, в които бяха поставени договори за минали финансови сделки. Разгледа ги, любопитно му беше да научи какви други инвестиции беше направил Септимъс, освен наливането на 300 милиона долара в разклатен хедж фонд. Погледът му се спря на третата поставка. За втори път през последния час имаше чувството, че са го ударили здраво с бейзболна бухалка.
— Какво знаеш за тези момчета? — попита той. Ревънтлоу взе поставката, която напомняше за покупката
на „Бритиум Текнолъджис" от „Уотърсмарк".
— Вложил съм доста сериозна сума в „Уотърсмарк". Изпращат ми по една такава за всяка сделка.
— За всяка една?
— Да.
— Какво ще кажеш за „Силикон Солюшънс"? „Уотърсмарк" участваше и в тази сделка, нали? — Астър намери поставката сред останалите. Преди да успее да коментира, телефонът му извибрира. — Извини ме, трябва да вдигна.
Съобщението от Марв Шанк гласеше: „Взе ли парите? Хей, двама агенти на ФБР тъкмо идваха да те търсят. Джанет Маквей иска да се явиш на адрес „Федерал Плаза" 26 до пет, за да й докладваш, или ще издаде заповед за арестуването ти. Обади ми се, като тръгнеш от РКХ".
— Важни новини?
— Нищо, което да не може да почака. Астър остави поставката.
— Работиш също с „Оук Лийф Венчърс", нали?
— Седни, Боби.
Астър изпълни нареждането. Ревънтлоу сплете пръсти.
— Какво си мислиш, че знаеш?
— Първо, нямам нужда от парите ти.
— Много лошо. Все пак ще ги вземеш.
— Значи и ти си замесен?
— Да, Боби. И аз съм замесен. Както и ти, в момента, в който прие парите ни.
— Защо уби баща ми?
— Нямам нищо общо с това. Тайните служби го убиха и никой не може да докаже противното.
— Заради „Бритиум"?
— Не заради „Бритиум"… с помощта им. „Платформа Империя" е най-доброто оръжие, което някога е било създавано. Забрави за атомната бомба. Защо ни е да изтриваме цял град от лицето на Земята, когато можем да поемем контрола над цяла страна, без дори никой да разбере?
— Кои сте „вие"?
— Ако знаеш за „Уотърсмарк" и „Оук Лийф", значи разполагаш с отговора.
— Не е съвпадение, че „Чайна Инвестмънт Корпорейшън" е на същия етаж?
— Не.
— Но ти… ти не си китаец.
— Всъщност съм. Не излъгах за руските връзки. Дядо ми е бил граф Радзински. Отишъл е в Шанхай, за да избяга от чистките, след като белогвардейците били победени по време на революцията. Наследил съм повече от гените му, отколкото ми се иска. Когато беше решено, че ще идвам в Америка, се подложих и на операция.
— Рей Носи ми каза, че „Платформа Империя" не може да бъде хакната.
— Общо взето, наистина е така. Затова я харесваме толкова много.
— Но тогава…
— Как успяхме да я манипулираме ли? Чрез хора като теб и приятелите ти в „Уотърсмарк" и „Оук Лийф". Вече знаеш, че ЧИК притежава между тридесет и четиридесет и пет процента от двете, както и още няколко частни инвестиционни фирми. Достатъчно е, за да упражним определен контрол над борда на директорите. Но не е достатъчно, за да бъдем видими. Повлияхме на „Уотърсмарк", „Оук Лийф" и на други да купят компании, чиито продукти и технологии използват продуктите на „Бритиум" и основно „Платформа Империя". След като поемем контрол над една компания, използваме вътрешния си статут, за да придобием по напълно законен начин програмния код, който контролира продуктите. Купуването на „Бритиум" беше най-важната ни стъпка.
— И след това?
Ревънтлоу се усмихна, сякаш опонентът му не можеше да разбере прост фокус.
— Предполагам, че господин Хонг ти е приятел? — попита Астър.
— Хърбърт? Брилянтен човек. Официално работи за „Уотърсмарк". Но всеки ден отива на работа в офиса на „Бритиум". Всеки ден разполага със свободен, безпрепятствен достъп до всяка система, която използва технологиите на „Бритиум".
— Все едно да дадеш ключовете от къщата си на крадец.
Астър се замисли за компаниите, чиито годишни доклади беше намерил в дома на Пенелъпи Еванс. Те създаваха електроцентрали, комуникационни сателити, ракети, които се използваха във флота и военновъздушните сили, и още много, много други неща. Излезе прав, като заподозря частните инвестиционни фирми като общия фактор, само дето те участваха по различен начин от този, който предполагаше.